събота, 23 април 2011 г.

Солидарното земеделие прави храната по-вкусна

darikfinance.bg
Съботно-неделното упражнение за хиляди българи от недалечното минало е на път да се възроди като ултрамодерно занимание. Някога се казваше "ходене на село" и се посрещаше едва ли не с досада. Сега вече се нарича "Солидарно земеделие" и поне в първата му година на съществуване у нас се посреща с ентусиазъм, особено от младите семейства, отглеждащи децата си по градовете.

Солидарното земеделие е нещо като социална мрежа, която свързва хората, които имат парче обработваема земя и гражданите, на които им е писнало да хапват пластмасови домати с пестициди и са готови за по няколко пъти в годината да хванат мотиките.

Моделът има и силен бизнес потенциал. Освен че дава възможност да се абонираш за доставки на свежа и чиста храна, отгледана по методите на традиционното земеделие, той дава възможност за оцеляване на хората по селата.

Повече за него в предаването ИконоМикс по Дарик радио разказа Елена Анастасова от Фондация Заедно, която движи този интересен проект.

Какво е солидарно земеделие?

Солидарното земеделие като термин го въведохме ние, иначе на Запад е популярно като CSA (Community Supported Agriculture) и съществува повече от 40 години. Идеята му е да подкрепи малките фермери, които произвеждат храна по традиционните методи с грижа не само за здравето на хората, но и с грижа към земята. Тоест това е храна, отглеждана по биологично чист начин, без да са използвани пестициди и химикали при нейното отглеждане, което помага да се съхрани почвата.

Тоест в началото са фермерите и инициативата тръгва от хората, които имат парче земя?

Не става въпрос за инициатива. Идеята е, че всеки един фермер, който произвежда храна не само за себе си, но и за продажба, може да сформира около себе си група от хора, които изкупуват неговата продукция и му гарантират едни достойни цени. Това не са цените, на които прекупвачите изкупуват обикновено продукцията, защото те обикновено са много ниски.

При солидарното земеделие около всеки един производител да се сформира група от семейства, които не само изкупуват неговата продукция, но в моменти на нужда при засяването или при обирането на реколтата преди първата слана, да помагат с доброволен труд. По този начин подкрепата е и финансова, защото в масовия случай говорим за малки стопанства, в които хората нямат средства, за да платят за допълнителна работна ръка. Това им дава възможност да оцелеят.

Наскоро говорихме с един от био сертифициращите органи и разбрахме от него, че има фермери, които са получили сертификат и скоро след това са фалирали, поради простата причина, че не са успели да оцелеят.

Колко ферми имате вече във вашата мрежа?

Засега са само четири. Но покрай проекта, който започнахме миналата година главно с акции за популяризиране, насъбрахме значителен брой почитатели. Хората откликнаха с невероятно желание, може би и защото има много хубав образователен елемент. Семействата идват с децата си и там те научават от къде идва храната, с която се хранят и колко е важно да се грижим за природата.

Предполагам започват и да я ценят повече, а не да я изхвърлят ...

О да, определено! Моето дете например, което е само на 5 години, когато наскоро изхвърляхме обелка от портокал в гората каза „Защо изхвърляте тези кори от портокали тук? Нали те са третирани с химикали?!”. Децата попиват всичко и много осъзнато реагират на нещата, които са свързани с природата.

Как избирате фермите, които да участват във вашата мрежа?

Идеята ни е тези ферми да са близо до София, за да може въглеродния отпечатък да не е голям. Хубаво е семействата да са близо до фермата, на 100-150 км максимум, за да няма големи разходи за гориво. Покрай проекта се ентусиазираха групи в Пловдив, Бургас и Русе. Дай Боже, това да провокира повече семейства да обработват земята си, а не да я изоставят да пустее. Наскоро дори излезе статистика, че има 290 пустеещи села в България.

Ако има стопани, които имат парче земя, обработваема и плодородна, как могат да се свържат с вас?

На сайта solidarno.com има форма за обратна връзка, така че могат да го направят от там. Другото хубаво, което искам да споделя с вас е, че се забелязва тенденция млади семейства с деца, все повече се завръщат към земята и живота на село.

А колко семейства, които живеят в града си набавят необходимите продукти по този начин?

Това като инициатива тепърва стартира за България. Миналата година само я популяризирахме, така че тази година ще е първата, в която хората ще имат шанса да се хранят с храна, доставена директно от фермите.

Само един пример ще ви дам. При една наша акция във фермата "Елата" в Плана, при покана, която отправихме в четвъртък, в неделя пристигнаха около 80 човека и това бяха все млади семейства с деца.

Тогава има свръх търсене! Защото казвате, че фермите са само 4, а само на една акция са се отзовали 80 човека.

Да определено, имаме нужда от фермери, които произвеждат органично чиста храна, а гладните семейства в София, както ние ги наричаме, са много. И определено хората, които тепърва започват да се занимават със земеделие, няма да имат проблем с пласирането на продукцията си, стига да я отглеждат по чист начин. „

Връщам се пак на малкия брой ферми, които участват в момента в проекта ви. Да не би тези фермери да ги е страх от мутри?

За съжаление го има и този момент. Определено елементът с прекупването и това, че земеделците по принцип не са хора - бизнесмени, е проблем. Мога да ви разкажа случай с един от фермерите, който е произвел 3 тона домати с надеждата, че ще му бъдат изкупени от една фирма за производство на консерви от био домати. В момента, в който доматите са станали и той се е свързал с фабриката, те са му казали, че нямат готовност да ги изкупят и след дълги уговорки, цената е била 6 стотинки с обирането на доматите и с доставката до фабриката. Това как ви се струва?

Договорните отношения в случая са били явно на честна дума. Много рядко на тези производители някой им предплаща стоката, която ще произведат.

Възможно ли е една подобна форма на набавяне на продукти да бъде конкуренция на големите вериги, защото по мое лично мнение, те са тези, които налагат масовото производство на замърсени храни?

Това са едни икономически интереси, които не си представям, че толкова бързо можем да променим. Според мен винаги ще има пазар за всички и ще има хора, които се интересуват от покупка директно от фермата. В България обаче имаме дълъг път да извървим по отношение на образованието на хората, по отношение на култура на здравословното хранене, защото включително в детската градина, където ходят децата ми, огромна част от родителите изобщо не смятат, че е важно децата да не ядат маргарин и да се хранят с биологично отгледани зеленчуци. Хората трябва да стигнат до осъзнаването колко е важно да храним телата си с чиста храна и след това идва въпросът откъде да и набавяме тази храна.

Цените на био продуктите, които се продават в магазините, по мое лично мнение са може би малко по-завишени, отколкото би трябвало да струват и сякаш търговците се възползват от модата.

Да, има го и този елемент и точно за това е създаден този модел, в който го няма елемента на прекупването на стоката и в който няма нуждата от реклама. Няма нужда нужда тази храна да престоява, защото в един биомагазин, при условия, че плащаш наем, плащаш заплати на служителите, имаш много бракувана храна, която не се изкупува, реално няма как цената да е много ниска. Докато в Солидарното земеделие става предварителна заявка на храната и няма толкова голямо количество брак, нито пък разходи за консумативи.

Доколкото разбирам, принципът е следният – семействата предплащат на фермите нещо като абонамент за храната, която ще им бъде доставяна, така ли?

Това е идеалният вариант, който се надявам и да заработи в България. Но хората още не знаят какво ядат в рамките на една календарна година, така че първо трябва да решим този проблем.

Тоест ако искам да използвам тази форма на покупка на продукти, трябва да прогнозирам една година напред?

Принципно в Щатите и в Нова Зеландия, понеже в различните страни е различно, но там моделите са такива. Там човек предплаща храната, която ще яде през сезона. Той плаща още февруари-март, когато са и първите разходи на земеделците с посяването и подготовката на зеленчуковата градина.

Колко би струвало на едно 4-членно семейство от София да се изхранва по този начин?

Не повече, отколкото ако прави покупките си от пазара.

Но това е една значителна еднократна инвестиция в началото?

Това ще е следваща стъпка. В момента уговорката ни с фермерите е такава, че примерно те обявяват готовност да докарат хиляда марули. Семействата правят заявки кой колко от тези хиляда марули иска, защото на самите семейства до сега не им се е налагало да си водят статистика за това колко консумират през годината от даден продукт. За пръв път тази година ще се опитаме да съберем такива данни и е надяваме, че догодина ще можем да подкрепим фермерите с една предварително платена кошница.

Споменахте, че вече има сформирани такива групи около други големи градове в страната. Смятате ли, че ще успеете да разпространите идеята по-широко?

Почти на 100% съм убедена, защото виждам, че това определено се харесва на хората. Макар че в по-малките населени места това действа на принципа приятели и роднини. Там, където хората все още имат щастието да имат земя, която обработват и отглеждат, там, където имат в храна в повече, те си я разпределят по някакъв начин и идеята ни съвсем не е нещо ново за тях.

Няма коментари:

Публикуване на коментар