сряда, 20 април 2011 г.

Откриването на железобетона се свързва с името на французина Жозеф Моние

stroitelstvoimoti.com
През 1796 г. англичанинът Паркър смесил глина и варовик и получил романцимент - първата марка цимент в историята. През следващите години били открити нови начини за получаване на цимент. Смесен в определени пропорции с дребен чакъл, пясък и вода, циментът образувал бетон. Благодарение на своите пластични свойства (преди да се втвърди, може да се налее във всякаква форма), през първата половина на ХIХ век бетонът широко се използвал при строителните работи. Но бетонните конструкции, както и камъкът, не издържали натоварване при разтягане, затова използването им било ограничено - при тънки прегради.

Основният материал за носещите конструкции било желязото - във вид на пръчки и пластини. Железните конструкции издържали на всякакъв натиск, разтягане и изкривяване, но на открит въздух бързо губели тези качества поради корозията. Било забелязано, че при нагряване над 500 градуса желязото се втечнява и губи своята здравина. При големи пожари високите здания, в които носещите стени били от желязо, се разрушавали.

Към края на ХIХ век се почувствала силна потребност от нов строителен материал, който да съчетава поотделно качествата на желязото и бетона, но да няма техните недостатъци. Именно такъв материал станал железобетонът. Като употребявали поотделно желязото и бетона, строителите изобщо не се замисляли, че могат да ги използват заедно. Към тази идея дошли по опитен път - започнали да правят кофраж от железни пръчки и го заливали с бетон. Важно е да се отбележи, че желязото и бетонът имат еднакъв коефициент на температурно разширяване.

За пръв път патент за железобетона бил издаден през 1854 г. на английския зидаро-мазач Уилям Уилкинсън. След това той постоянно започнал да използва железобетона при трегерите, а през 1865 г. издигнал една къща в Нюкасъл изцяло от железобетонни конструкции. В нея от железобетон били построени не само стените и трегерите, но и стълбищата и комините. Това е и първото в историята железобетонно жилище.

Но откритието на Уилкинсън не получило голямо разпространение и сякаш останало незабелязано. Едновременно с англичанина опити с железобетон започнал да прави във Франция строителният предприемач Куание. Той построил с железобетон няколко сгради, а през 1861 г. издал малка брошура „Използване на бетона в строителното изкуство“. В нея пишел, че железните пръчки, включени в бетона, увеличават неговата носеща способност. Но откритието на Куание също нямало продължение. Неговата фирма фалирала.

Затова откриването на железобетона се свързва с името на друг французин - Жозеф Моние. Той работел като градинар във фирмата „Братя Фльор“ във Версай. От 1861 г. започнал да прави опити за произвеждане на градински саксии от пясък и цимент. Направил такава саксия и в нея засадил портокалово дърво, но след известно време забелязал пукнатини по стените на саксията. Тогава я стегнал в метални обръчи от тел. Желязото скоро започнало да ръждясва и по стените на саксията се появили кафеникави петна. За да подобри естетичния й вид, Моние я замазал отвън с циментов разтвор. По този начин саксията станала с железобетонна направа и била толкова добра, че той решил занапред да прави саксиите си именно по този начин.

Моние не само заслужил славата на официален създател на железобетона, но и успял да получи от своето изобретение някои материални изгоди. През 1867 г. той получил своя първи патент за преносими градинарски саксии от железобетон. Но не спрял дотук, а започнал други експерименти с новия материал. През 1868 г. той построил в Майсон малък железобетонен басейн и още през същата година получил патент за железобетонен резервоар и тръби. През следващата година направил патентна заявка за железобетонни плочи и прегради, с които построил и своята работилница.

Всъщност от съвременна гледна точка всичките тези изобретения все още не били железобетон. Моние не бил професионален строител и имал доста смътни представи за това, как си взаимодействат желязото и бетонът. Например той препоръчвал желязната мрежа (днешната арматура) да се разполага по средата на плочата, а по-рационално било да бъде в долната й част. Но това в никакъв случай не принизява неговата слава като първооткривател на един от най-забележителните и широко използвани материали на ХХ век.

Масовото му приложение започва едва през ХХ век

Моние постоянно мислел за разширяване на областите за използване на своето изобретение. През 1873 г. той получил патент за изобретение за железобетонен мост, а през 1875 г. представил пред експертната комисия и модел, който издържал изпитанията с натоварване. През същата година изобретателят построил по този модел пешеходен мост с дължина 16 и широчина 4 метра. През 1878 г. му бил издаден патент за железобетонни греди и траверси, а през 1880 г. - обединен патент за всички по-рано заявени от него конструкции. Именно тогава направил заявка за своите изобретения в Германия и Русия.

Не може да се каже, че новият материал веднага получил масово признание. Железобетонът започнал да се използва повсеместно чак през следващия век, когато железобетонните конструкции на Моние били усъвършенствани от други инженери и когато било разработено фундаменталното учение за железобетона, което разкрило неговите уникални качества.

През ХIХ век в тази насока били направени само първите крачки. През 1879 г. немският инженер Вайс, който бил собственик на строителна фирма, се заинтересувал от железобетона и купил от Моние патентното му право за използване на новия материал в Германия. След това купил и всичките му останали патенти. Именно благодарение на Вайс новият материал станал широко известен. През 1886 г. по указание на Вайс били проведени научни опити за изследване на качествата на железобетона, които дали блестящи резултати.

Но железобетонът станал наистина самостоятелен и нов строителен материал чак след като Вайс през 1887 г. преместил арматурата от средата на сечението, където я поставял дотогава Моние, в долната част на плочите или гредите. Там били най-големите усилия при разтягането. Когато Моние видял готовите железобетонни плочи на един берлински строеж, започнал да протестира срещу новата технология: „Кой е изобретател на тази конструкция - вие или аз?“. Вайс му отговорил спокойно: „Вие пръв съединихте желязото с бетона и затова аз наричам тази конструкция системата на Моние“.

Благодарение на хрумването на Вайс дължината на железобетонните греди и плочи била увеличена до 5 метра. Оттогава железобетонните плочи започнали да получават все по-многостранно приложение в строителството.
Крум ДЖОРГОВ

1 коментар:

  1. Страхотно е че има такива хора, които действително мислят за разширяването и по лесното разпространение на всичко до всяка една точка на света.Това е велик човек и със сигурност заслужава поздравленията.Радвам се че ни пишете.Чудесно е да научим нещо ново и да разберем, кой какво е направим и дал частица от себе си и сме успял да стигнел до това положение.Добре че Вайс му е хрумнало тази идея за железопътните греди. Така строителството се е развила и тръгнало в положителна насока.

    ОтговорИзтриване