Умира Св. Методий, брат на Св. Константин-Кирил Философ. Въпреки че е подложен на непрекъснати преследвания от немското духовенство, Св. Методий оставя завидно наследство от преводни и оригинални трудове и подготвя около 200 ученици – свещеници, проповядващи християнската вяра на славянски език.Светите братя Кирил и Методий създават славянската азбука глаголица и поставят основите на славянската и българската литература. Родени са в Солун. Баща им Лъв е помощник на солунския стратег (военен и административен управител). От Панонските легенди и Житието на Св. Кирил се знае, че Св. Методий в продължение на 10 години заемал длъжността управител на една славянска област, разположена близо до Солун. След това заминава за манастира "Полихрон" в планината Олимп. Там първоначално е приет за монах, а след това става игумен. Благодарение на проявените си способности, макар и твърде млад, Св. Константин-Кирил е натоварен с отговорна дипломатическа мисия при сарацините (851 г.) и при хазарите (860 г.), в която участвал и Св. Методий. По време на своя престой в Херсон Св. Константин-Кирил установява за пръв път контакт с руските славяни и изучава техния език. През 861 г. двамата свети братя се завръщат в Цариград, но не остават за дълго там. Една година по-късно по молба на княз Ростислав (846-870 г.) са изпратени във Великоморавия.
За да се противопостави на силно проникналото немско политическо, културно и църковно влияние, княз Ростислав иска от византийския император подготвени учители по славянски език, които да проповядват между населението християнското учение на разбираем за него език. Св. Константин-Кирил съставя нова азбука, предназначена специално за славяните, т. нар. глаголица. Тя НЕ! е изготвена въз основа на гръцката и латинската азбука и е съобразена с особеностите на славянския език. Светите братя превеждат на славянски език най-необходимите за мисията им богослужебни книги. През 863 г. Св. Кирил и Св. Методий се отправят за Великоморавия и се отдават на многостранна дейност. В продължение на три и половина години двамата ограмотяват голям брой ученици и с тяхна помощ превеждат много богослужебни книги.Тази дейност среща силна съпротива от страна на немското духовенство, което е привърженик на догматичната триезична теория, според която богослужението може да се извършва само на три езика - еврейски, гръцки и латински. Поради това те отричали правото на Св. Кирил и Св. Методий да проповядват на славянски език и обявяват делото им за "еретическо". Под този претекст немското духовенство възпрепятства с всички средства дейността на двамата просветители. Наклеветяват ги и пред римския папа и двамата свети братя решават да заминат за Рим и пред самия папа да уредят възникналите спорове с немското католическо духовенство във Великоморавия. На път за Рим те минават през Панония (друго западно славянско княжество), където са посрещнати радушно от княз Коцел, отхвърлил също зависимостта си от немското католическо духовенство. Продължавайки пътя си, Св. Кирил и Св. Методий вземат участие в местния духовен събор във Венеция (867 г.), участниците в който също са привърженици на триезичната теория. Св. Константин-Кирил влиза в спор с тях и като изтъква редица научни и исторически доводи, блестящо защитава правото на славяните да имат писменост на своя език. Към края на 867 г. светите братя пристигат в Рим, където се явяват при новия папа Адриан II. Пред него те излагат някои свои искания: да бъде разрешено богослужението сред западните славянски народи на славянски език; някои от техните ученици да бъдат ръкоположени за свещеници; единият от двамата братя да бъде въздигнат за епископ и да им бъде позволено да управляват Моравската и Панонската църква самостоятелно, без намесата на немското духовенство. На свой ред те заявяват своята готовност да признаят върховенството на самия папа. Воден от желанието да задържи под свое влияние западните славянски народи и да не допусне като при българите да бъде изместен от Византия, папа Адриан II удовлетворява техните искания. С това е нанесен силен удар на немското католическо духовенство. Скоро Св. Константин-Кирил се разболява и през 869 г. умира в Рим. Преди смъртта си отправя молба към своя брат да продължи започнатото дело. В изпълнение на неговия завет Св. Методий се завръща в Панония и се отдава на проповедническа и книжовна дейност. През 870 г. княз Коцел е заменен от княз Святополк, който изпада под силното влияние на немското духовенство и то съответно засилва борбата против Св. Методий и неговите ученици. Скоро Св. Методий е затворен в един баварски манастир и освободен през 873 г. след намесата на папата. Въпреки това борбата против него не е прекратена. През 882 г. Св. Методий предприема кратко пътуване до Цариград и отново се връща в Панония. Независимо от неблагоприятните условия не се отказва от своята дейност и до края на живота си продължава да се занимава с книжовна дейност. Той успявал да завърши превода на свещените книги, които са необходими за проповедническата дейност на неговите ученици. Погребан е във великоморавската столица Велеград.
Приема се, че Велеград (Velehrad), открит на Старе место (Staré Město) при днешното село Велеград (в Моравска Словакия - област на Чехия в моравския край на границата с Унгария и Словакия, в планините Хржиби (Chřiby), до Ухерске храдище (Uherské Hradiště) в окръг Злин (Zlin) на 219 m надморска височина) е бил главният град на Велика Моравия по времето на княз Ростислав (846-870).
След смъртта на Св. Методий немското духовенство предприело жестоки репресии над учениците му. Част от тях са избити, други затворени, а трети принудени да търсят спасение чрез бягство. Някои от тях - Св. Климент, Св. Наум, Св. Сава, Св. Горазд и Св. Ангеларий, намират подслон в България. Тук те са приети с голямо внимание от българския владетел княз Св. равноапостолен цар Борис I, който им предоставя условия да продължат делото на своите учители.
Създаването на първата славянска писменост е най-значителното дело на Св. Кирил и Св. Методий. Посредством нея става възможно и създаването на славянската култура. В края на девети век един от учениците на Св. Методий, заселили се в Преслав (тогавашната столица на България), създава кирилицата, която почти изцяло заменя глаголицата през Средновековието. Кирилската азбука произлиза от гръцката азбука, като поне 10 букви, характерни за славянските езици са произлезли от глаголицата. В днешно време глаголицата се използва само в църковно-славянски текстове.
Славянските азбуки се превръщат в едно от най-силните оръжия на славянските народи против опасността от немско-византийската им асимилация. Наред с византийската и латинската култура е открит широк път за развитието и на славянската. Благодарение на активната дейност на учениците на светите братя България се превръща в първия славянски културен център през средните векове, откъдето славянската писменост и книжнина получават разпространение и в другите славянски народи.
informaciqta e mnogo polezna
ОтговорИзтриване