вторник, 22 февруари 2011 г.

12 млн. дка обработваеми земи пустеят

bia-bg.com
От 46 млн. дка възстановена земя у нас е постигнат 34 млн. дка оборот при най-големия бум на ползването й, коментира пред БТА проф.д-р Светла Бъчварова, председател на Селскостопанската академия. Като мащаб, цифрата, която посочва специалистът, се равнява на над 1/10 от територията на България, повече от област Варна и област Бургас взети заедно. С полски култури са засадени 28 млн.дка от включените в оборот площи. Страната ни разполага с голям ресурс възстановена земя, която все още не участва в производството на земеделска продукция. Земята е уникален капитал и използването й по предназначение е наложително, защото поради увеличаване на населението в световен мащаб производството на земеделски продукти се превръща в най-важния поминък на всяка държава, отбелязва проф. Бъчварова. Нужда от окрупняване чрез коопериране

Спиране на процеса на раздробяване на земята е едно от задължителните условия за развитие на модерно земеделие, посочва още Бъчварова. Земята у нас е разделена на 20 млн. парчета между 2 млн. собственици.От 540 000 регистрирани земеделски производители в България само 5 000 са търговски дружества със значителен ресурс и доходите им в земеделието са водещи. От тях в края на 2009 г. земеделските кооперации са около 700, при условие, че през 2001-2002 г. са били 1 600, сочат данни на Селскостопанската академия.В българското земеделие останаха класическите земеделски кооперации от XVIII век, които са характерни за дребните производители. Всички останали форми на коопериране - снабдяване, търговия, маркетинг и др. почти не получиха развитие. За да произвеждат и оцеляват обаче дребните земеделски стопанства трябва да се съюзяват. Ефективността от подобен акт е повишаване на мащаба на произвежданата продукция. Притесненията на дребните производители, че сдружаването под някаква форма ще ги ограничи в дейността им звучи пресилено от гледна точка на резултатите, които биха получили, категорична е Бъчварова.Окрупняването на площите е свързано с осигуряване на значителен ресурс от вода за напояване. Хидромелиорациите в България се разрушиха. От 7 млн. дка поливна земя през 1989 г., двадесет години по-късно напояваните площи са около 350 000 дка - основно в Пазарджик, Пловдив,Сливен и Ямбол. Те непрекъснато намаляват. Водата като ресурс, който осигурява ефективно производство в България е недостъпна поради високата цена и приетите нормативи за ползване, отчитат от Селскостопанската академия.

Сериозен дисбаланс между производство и преработка Преработката у нас не е свързана с производството, твърди проф. д-р Бъчварова. По думите й с помощта на европейски програми са създадени преработвателни мощности в месното и млечно направление, които са 2.5 пъти по-големи от самото производство. Несигурността в запасите със суровина кара преработвателите да се ограничат, установили агроучените. Скъсването между производство и хранителна индустрия, създадено изкуствено през 1997 г. с отделянето на хранителната промишленост в Министерството на икономиката е сериозен проблем и възпрепятства формирането на важни национални баланси. Помощ за животновъдите За да се стимулира животновъдството, на скотовъдите трябва да се предостави земя от общинския и държавен поземлен фонд, апелират селскостопанските учени. По техни проучвания, ако стопанството не произвежда 60-70 процента от фуража, то не би могло да издържи. Първите фалити се дължат именно на недооценка на този факт - създават се ферми, купуват се животни, без насреща да има обработваема земя, която да осигурява фураж.Поради липса на работна ръка в селата масово се преминава не към млечно, а към месодайно животновъдство, уверяват още анализаторите. Там обаче не се получават ежедневни приходи, което пък се отразява на средствата за инвестиране и развитие на производството. В България и сега влизат млечни и месни продукти със сравнително високо качество, които са на по-ниски цени от нашите. За да се стабилизират земеделските стопанства така, че не само да покриват разходите си, но и да инвестират в нова техника, е необходимо да бъдат подпомагани, препоръчват експертите. Финансирането на сектора е плачевно Директните плащания са най-достъпният начин за усвояване на европейските фондове и вероятно ще останат водещи и след 2013 г.. Във всички страни от Европейския съюз се разработва система на държавни помощи. От 117 000 земеделски производители, подали заявления за подпомагане през миналата година, 43 000 от тях поради наличие на задължения към държавата не са могли да получат национално доплащане. Сериозен проблем за земеделците е достъпът до кредити. В почти всички европейски страни се използва като залог земеделската продукция, особено за получаване на оборотни средства. В България обаче това не се случва.

Много предпазливо банките търсят друг вид залог - или земя, или други трайни активи. Начинът на подаване на проекти и дългият период, в който се осъществява тази процедура също създава изключително неудобство за земеделските производители. Евентуална децентрализация в системата на приемане и обработка на проекти би ги облекчила, според агроспециалистите.Иновации и координация: такива липсват Иновациите и развитието на науката са съществени за българското земеделие. В страната ни навлязоха много семена и препарати за растителна защита. Ако се ползват чуждестранни сортове без експертиза дали са подходящи за българските условия, рискът за фермерите е огромен, предупреди проф. д-р Бъчварова. По думите й България е единствената страна в Европа, която има 46 почвени типа. Затова е необходимо с помощта на науката да се определи в кои райони са най-добри условията за развитие на определена култура.

Аграрната наука, работейки със съвременни технологии и възможности, трябва да получи подкрепата на българските земеделски производители и да се реализира потенциала в българското земеделие, апелират от Селскостопанската академия. Засега обаче според българските учени връзката между наука и производство е скъсана поради липса на координиращи структури.

Няма коментари:

Публикуване на коментар