събота, 19 февруари 2011 г.

Проф. Христо Пимпирев: Българската база в Антарктида е лицето на България пред света

focus-news.net
За предизвикателствата и хубавите моменти на 19-та българска експедиция на Антарктида в интервю за Агенция „Фокус” разказа проф. Христо Пимпирев - председател на Управителния съвет на Българския антарктически институт и ръководител на българската експедиция в Антарктида, който се завърна от поредната експедиция преди ден.

Фокус: Проф. Пимпирев, кога се върнахте от Антарктида? И какви препятствия срещнахте по време на поредната експедиция до Южния полюс?
Проф. Христо Пимпирев: Върнах се само преди ден от Южна Америка. Имахме една инфарктна българска експедиция от 18 проведени до сега експедиции, която завърши успешно. Базата сега е зазимена, всичко е въведено в ред, за да може да изкара суровата полярна зима, която предстои, и да може да бъде открита отново през ноември месец тази година. Експедицията наистина беше инфарктна, тъй като проблемите почнаха още в България. Парите ни бяха намалени драстично. Най-лошото беше, че дойдоха само 20 дена преди да замине първата група. Провеждането на експедицията висеше на косъм. Все пак с тези 100 хил. евро, които получихме, успяхме да спасим базата. Първата група завари базата в плачевно състояние. Поради обилните снеговалежи имаше над 10 метра сняг, много от постройките бяха сериозно пострадали. Генераторното беше почти изцяло разрушено, генераторите бяха излезли от строя. За щастие нашите механици успяха да оправят единия, за да има топлина и светлина в базата. Първата част на експедицията мина в непрестанно риене на сняг и разриване на постройките, които бяха засипани и повредени, но тя беше абсолютно приведена в нормално състояние за началото на януари, когато дойде научната част за експедицията. Това беше абсолютно необходимо, тъй като проектът, по който се работеше, беше планиран преди повече от година и половина, което е нормално за такава експедиция. България е постоянен консултативен член на Антарктическия договор, който ръководи този континент. Ние имаме повече от 20 години опит в изследването на Антарктида и сме уважавана полярна нация. Тази година беше поставено на косъм присъствието ни на този континент, но българският дух, умения и себераздаване успяха да сторят необходимото и базата беше приведена в състояние да работи нормално. Съвместно с чуждестранни учени от различни страни работихме по един проект за изследване на глобалните климатични промени. Работихме с един професор от САЩ, който преподава в университета в Мейн и е с 30 г. стаж в Антарктида. Работихме и с един от най-известните полярни изследователи на Португалия – Гонсало Виейра, с един испански изследовател, както и с немска изследователка от Полярния институт на Германия, която работи по научните програми на Европа в полярните региони. Всички те бяха в нашата база и успяхме изцяло да изпълним цялата програма, макар и с известно закъснение, тъй като имахме и други препятствия. Бяхме спрени и заклещени в двата гранични града между Аржентина и Чили поради стачка, продължила повече от седмица в Магелановата провинция на Чили. Веднага, след като се вдигна блокадата, реагирахме бързо и успяхме да хванем бразилския военен самолет „Херкулес”, който ни закара до съседния остров
Кинг Джордж и от там с испанския кораб „Лас Палмас” успяхме да стигнем до базата и да си свършим научната работа и проекти.

Фокус: Разкажете повече за проекта за глобалното затопляне, по който сте работили.
Проф. Христо Пимпирев: Тази година поради недалновидност и липса на финансиране на български проекти – чисто български проекти нямаше. Този проект е изцяло финансиран от португалския фонд за научни изследвания и от Европейската комисия, както и цялата техника, която е изключително скъпа. За да се изпълнят изследванията се поставят едни много прецизни датчици за измерване на температурата през цялата година. Бяха поставени две изключително скъпи камери с автономно захранване, които заснемат всеки ден по две снимки през зимния сезон, когато на нашата база няма да има хора. Така ние ще получим изключително ценна информация за състоянието на метеорологичните условия през цялата година без да има хора там. По този проект ни беше закупена изключително модерна лодка „Зодиак”, която струва 70 хил. евро. Само лодката струва колкото целия бюджет на експедицията. С нея успяхме да стигнем до отдалечени части на остров Ливингстън, където също ще правим замервания, свързани с глобалното затопляне, което е особено отчетливо в тази част на континента. Добре е, че ги има чуждестранните учени. Важното е, че и ние не се изложихме. България си остава полярна нация и българите са достойни партньори на много други развити страни. На съседната Испанска база, въпреки кризата цари едно огромно строителство – те строят база, която прилича на космическа станция, и само материалите за нея струват 14 млн. евро. Никоя държава, която има традиции в изследването на Антрактида, не изоставя своите полярни програми, тъй като полярните райони са бъдещето на човечеството. Аз съм изключително щастлив, че въпреки мизерното финансиране „на мускули”, с воля и много труд успяхме да спасим базата, защото ако не беше се провела експедицията, България повече нямаше да има полярна база на ледения континент, която съществува там повече от 20 години.

Фокус: Фактът, че сте изкарали експедицията „на мускули и воля” не ви ли обижда? И какво ви кара да се връщате на Антарктида?
Проф. Христо Пимпирев: Връщаме се, защото Антарктида е едно от големите неща, които България е постигнала. Ние с още 27 държави управляваме цял един континент, защото имаме база, имаме учени, имаме съвместни международни проекти, работата по които е изключително важна за цялото човечество. Работи се по проблеми като глобалното затопляне и само може да се гордеем за това. Може да застанем с шапка, за да просим пари, но няма да си изоставим базата. Там стои българският флаг. Чувството е неописуемо, когато отидеш на другя край на света и видиш, че там се вее българският флаг и има неща, направени от собствените ти ръце. Чувството е неописуемо.

Фокус: Знаете ли за програми за туризъм до Южния полюс, по които може да се пътува до там?
Проф. Христо Пимпирев: Това не е обетована земя само за учени и за хората, които помагат на учените. Там туризмът е изключително развит. Всяка година туристите се увеличават, което носи огромни печалби на туристическите компании. Това са компании от Германия, САЩ, Канада, Япония. Един билет до Антарктида от най-южната точка на континента за 10 дена туристическа разходка струва 5-8 хил. евро, за да отиде човек и да види. Това не е истинска Антарктида обаче, защото те живеят при луксозно условия – качват ги на лодки, слизат на брега – снимат с тюлени с пингвини. Нашата база също е посещавана от такива туристи от цял свят, които искат да видят как живеят истинските полярници. Винаги са се възхищавали как може една малка България да е полярна нация и да има база на Северния континент. Сега като се прибирах със самолета от Рим един бизнесмен ме позна, и ми каза, че искал да посети Антарктида, но нашата база не е за туристи – тя е за научни изследвания. Тя е лицето на България пред останалия свят.

Фокус: Какви други изследвания бяха извършени от тази експедиция?
Проф. Христо Пимпирев: Работихме по още един проект, който е медицински. Той е ръководен от член кореспондент Николай Цанков – известен български дерматолог. Този проект е финансиран от френска страна. Целта е да се установи какво е влиянието на екстремните условия върху кожата – засилената радиация, студ и влажност. Как може да се влияе ракът на кожата от тези фактори – дали може да се предизвика или пък да се блокира. Какви медикаменти могат да се използват, за да се предпазва най-чувствителната част от човешкото тяло при тези условия. Той изследваше по два пъти на ден, както нас, така и чуждестранните учени, които бяха на базата. Предстои да обработва резултатите.

Фокус: Какво правехте през свободното си време в базата?
Проф. Христо Пимпирев: Цялата група беше от 8 души – 7 българи и един монголец – геоморфолог. След това се сменихме и дойдохме още осем души българи, към които се присъединиха и чуждестранните учени. На базата не е имало никога повече от 14 души. Тя има капацитет за повече, но поради недостига на средства и съставът беше ограничен. Всеки трябваше да върши по няколко работи. Няма значение дали си учен, когато трябва да се разрови палатката при един метър сняг, всички отиват и копаят с лопатите. Имахме малко свободно време, но все пак след девет часа вечерта всички се събирахме. Имахме една превъзходна българска готвачка – Галина Виденова, която ни готвеше много вкусно. Правеше ни даже сарми с кисело зеле. Тази година зелето ни стана. Свирим на китара, пеем, нямаме телевизия, нито интернет. Може би ние сме единствената база, която няма интернет връзка, мобилни телефони нямаме. Живеем малко откъснати от света с нашите си проблеми – какво ще е времето, как трябва да си свършим работата.

Фокус: Как ви изглежда България сега, когато се връщате от Антарктида?
Христо Пимпирев: Малко мрачно да си призная и като чета вестниците ми става тъжно.

Фокус: Защо?
Христо Пимпирев: Защото се занимаваме само с някакви интриги, със СРС-та, убийства, разследвания, обиски, арести. Дори в Страсбург има дискусии за българските СРС-та. Малко са хубавите неща, които могат да се прочетат във вестниците в България. Аз се радвам, че базата в Антарктида е може би една нова България. Там нещата са по-изчистени, няма я завистта, всеки зависи от другия, всеки помага на другия. Въпреки, че животът е много тежък и труден, той е по-лек.
Красимира ГЕОРГИЕВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар