За изграждането на тунел под Шипка трябва да се обедини целият ресурс на България, поради важността на инфраструктурния обект не само за страната, но и за един от най-важните европейски транспортни коридори. Около това мнение се обединиха участниците в Четвъртата национална кръгла маса по транспортните проблеми в България. На форума присъства областният управител на Стара Загора Йордан Николов.Изчерпателният анализ на транспортните схеми на България и всички проходи в страната показва изключително тежкото състояние на пътната мрежа по направление север-юг и налага извода, че те не отговарят на съвременните изисквания за превоз на товари. Това се отразява на цялостното развитие на отделните области и общини, бяха единодушни присъстващите областни управители.
По време на срещата беше изтъкнато, че проектът за тунел под Шипка е приоритет на правителството и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Създаден е работен проект, междуведомствена работна група и комитет по наблюдение на дейността й, приета е план карта за осъществяване на всички процедури, свързани с устройството на планиране. На предстоящото заседание в края на февруари Агенция „Пътна инфраструктура" ще докладва напредъка по така приетия план за действие. Като членове на комитета по наблюдение на дейността на междуведомствената работна група в него ще участват областните управители на Стара Загора и Габрово Йордан Николов и Мариян Костадинов.
С вече изготвеният работен проект за Западен обходен път и в частност проектът за Тунел под Шипка, проходът става с надморска височина около 700 м., което в зимни условия го прави лесен за поддръжка и експлоатация.
До 2020 година България трябва да бъде кръстосана от 7 магистрали, 7 скоростни пътя, два моста над река Дунав и тунел под Шипка, съобщи строителният министър Росен Плевнелиев.
Специална работна група работи по проекта за тунела под Шипка. Тунелът има много голям икономически смисъл, обясни министър Плевнелиев.
Според „100 вести“ и тунелът под Шипка е имал готов технически проект. В архивите на вестника има достатъчно публикации посветени и на първата копка на тунела, която беше направена по време на управлението на кмета Иван Ненов през 1994 г.
Достатъчно е писано и за намерението на японски инвестиционен фонд да финансира обекта и предприетите от него следващи процедури, в т.ч. технико-икономическо проучване и норма на възвращаемост на проекта. Въз основа на тези проучвания беше определена и размера на инвестицията необходима за реализацията на проекта.
Според проучванията на вестника японският инвестиционен фонд е финансирал и актуализацията на техническия проект. Очакванията са били българската държава да даде гаранции пред японската държавна банка за да бъдат отпуснати парите. Тя ги дава, но за софийското метро.
Всички тези факти говорят, че процедурите за финансирането на тунела са били въз основа на готов технически проект.
През следващите години темата тунел под Шипка стана нарицателно на предизборни обещания и стогодишна химера на габровци. И в това безвремие за големия инфраструктурен обект, някак се забрави и тази подробност, че той има готов технически проект. След като прокопаването на тунел под Шипка стана кауза на „Нашето ПО-ГОЛЯМО Габрово“, а чрез сдружението, и на депутати, и политици от Габровска и Старогазогрска област, се говореше само за „някакъв идеен проект за тунел“, което също отдалечаваше реализацията му.
Доказателство за това е и фактът, че тунелът беше отделен от цялостния проект за обход на Габрово, до момента, до който, преди дни, е бил открит техническият проект от 1994 г.. Благодарение на него целият обход на Габрово с тунел под Шипка ще бъде включен за финансиране по ОП“Транспорт“.
Според представители на различни институции, участвали в анализа за оценка на въздействие върху околната среда предложението за дължината на тунела от 3.2 км няма да се приеме за сметка на по-дългия от 7.5 км. Тази позиция те споделяха пред представители на местните власти в община Казанлък, като препоръка за искания от тях ОВОС и за тунел под Шипка.
„При мен има документ за проучванията на различните трасета за тунел под Шипка. То доказва, че трябва да се реализира проекта от 3.2 км. На последното заседание на Междуведомствената комисия бях категоричен да забравят за тунел от 7 км. Той ще оскъпи строителството от една страна. От друга ще направи проектът още по-нерентабилен, защото трафикът не е голям, което ще стане причина ЕС да не го финансира. България няма възможността със собствени средства да строи този инфраструктурен проект. При нас сега е шансът да се възползваме от средствата, които ни предоставя ЕС. Има документ, има експертен съвет, който е одобрил този вариант и докозва неговата ефективност. Имаме точка по темата - 3 километров тунел“ - определи параметрите на проекта Обход с тунел под Шипка Йордан Татарски, началник на политическия кабинет на министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар