bgnes.com
В момента в БАН ина конфликт на интереси в общото събрание, защото болшинството от хората в това събрание са директори на институти, които избират ръководството на академията, а ръководството после ги назначава за директори. Това заяви в интервю за БГНЕС акад. Петър Кендеров, математик и президент на Фондация "Св. Св. Кирил и Методий"
"Последните 20 години едни и същи имена се въртят в ръководството на академията", коментира той. Акад. Петър Кендеров одобрява напълно идеята за настоятелство на БАН, в което да влизат министрите на финансите и на образованието, младежта и науката. Според него то ще доведе до по-ясно разпределение на отговорността, включително политическата, и до по-ясни правила на финансиране. Настоятелството в този смисъл, по думите му, ще има решаваща роля при избор на ръководство на академията и частично на нейните звена.
Математикът смята, че не може БАН да остане без институционално финансиране, а проектното финансиране трябва от друга страна да насочва интереса на учените към проблеми, които имат отношение към обществения живот, практиката, индрустрията, селското стопанство, туризма, здравеопазването и др.
"Има немалко възможности България да бъде обслужвана по един приличен начин от науката. И за радост все още е рано да се приеме твърдението на финансовия министър, че българската наука с нищо не допринася за икономиката. Това не е зряло твърдение", подчерта той.
Според учения капиталът вече не търси само евтина работна ръка, а следи и за квалификацията на работниците. "България вече не може да разчита на евтина работна ръка, за да привлича капиталовложения, ние сме в ЕС. Винаги ще има други държави, които да са по-бедни от нас и те ще привличат капиталовложенията. Значи нашият единствен шанс е в ресурса, който имаме – човека, т.е. трябва да го образоваме", каза той.
В този смисъл Кендеров определя науката като инструмент за обновяване на обществото. "За съжаление не съм сигурен, че нашият политически елит разбира това", коментира той.
Няма коментари:
Публикуване на коментар