Най-старата българска индустрия е производството на розово масло

24chasa.bg
В Подбалкана казват: боли ли те корем, близни от мускалчето. Имаш ли гнойна рана, натъркай я с розова вода. Болят ли те бъбреци, глава, мъчат ли те нерви, алергия - за всяка болежка розата може да е лек.

“Едва ли има друг природен продукт, който да въздейства така благоприятно върху организма”, твърди директорът на Института по розата в Казанлък проф. Недко Недков. Може би затова напоследък учени спорят кое от качествата на розовото масло е по-ценно - ароматът или целебните му свойства?

“И двете са еднакво ценни”, отсича професорът. И не случайно 1 кг българско розово масло се продава по 4-5 хил. евро на международния пазар. А открай време мярката е кило злато = кило гюлово масло.

От години медицината успешно експериментира с розовите продукти, а резултатите са смайващи. Кремове, гелове, капки, лосиони и сиропи влизат в арсенала на доктори и фармацевти.

Това не е случайно. Българското розово масло съдържа близо 280 чудодейни естествени съставки - алкохоли, танини, смолисти и слузни вещества, гликози, които по естествен начин се разтварят и въздействат благоприятно на човека. За сравнение турското розово масло, което в последните години ни е основен конкурент, има с близо 30% по-малко компоненти.

Институтът от няколко години прави собствени разработки на козметика с розова вода или масло. Има ли от тях в даден продукт - качеството му е гарантирано. Проф. Недков уверява, че най-добрият лосион е розовата вода. Премахва замърсители, изчиства порите, кожата се хидратира. “Добре е след почистване с тампон лицето да се пръсне с розов спрей. Не трябват пластични операции, ботокси и др. интервенции”, обяснява Недков.

Още по-полезна е тази процедура за хора, чието лице е с пъпки. Голямата гама от алкохоли прави от розовото масло и вода идеален антибактериален препарат.

А гюловата вода се използва и за пиене - разгражда камъни в бъбреците и в жлъчката. Достатъчно е сутрин на гладно да се сръбва по супена лъжица и за 2 месеца ефектът е гарантиран.

Ако редовно поемаш по глътка и тялото ти почва да мирише на рози, защото тя се просмуква в организма, обясняват технолози от козметични фабрики в Пловдив.

През последните години няма производител в този бранш, който да не е пуснал свои серии с българска роза. Всички световни козметични гиганти използват наше масло.

В Азия, особено в Китай и Япония, са много привързани към български продукти с роза. Преди години в Китай по стратегически проект на комунистическата партия засадили огромни площи с наша роза. Качеството на маслото обаче било по-лошо заради неблагоприятния климат.

“Провалил се и опитът с розови градини в Афганистан, защото талибаните унищожили площите и взривили дестилерията, за да не им конкурира нивите с опиум”, обяснява проф. Недков.

Дерматологът от Пловдив д-р Десислава Ночева препоръчва при слънчево изгаряне да намажете засегнатите повърхности с розово масло. “Засегнатият участък не само ще се излекува, но и ще се получи силен регенеративен ефект, няма да останат даже белези”, казва тя.

От няколко години японски концерн произвежда лечебни бонбони с пълнеж масло от бяла роза. Японците стигнали до извода, че редовната консумация на такива дражета освежава дъха, вдига тонуса, сексуалната активност, удължава живота.

“Тепърва тази индустрия у нас ще разцъфва, защото продуктите се добиват само по естествен път, изкуствени диаманти могат да се направят, но розово масло - не”, подчертава проф. Недков.

Тайната на високото качество е в големите температурни амплитуди под Балкана през май и юни, когато върви кампанията. Вечер е студено, а през деня - горещо. Това стресира розата по време на цъфтежа и тя започва да отделя повече масло. Колкото амплитудите са по-големи, толкова листенцата са по-налети и ценните съставки на маслото са повече.

По българските земи розата започва да се отглежда през XV-XVI в., пренесена е от Дамаск, оттам и името й е Rosa damascena, по-известна вече като казанлъшка роза. На нейна основа са селектирани десетки нови сортове, изцяло пригодени за условията у нас. Най-разпространени са “Популация N5”, “Свежен”, “Искра”, “Янина” и “Елена”.

Друга версия гласи, че още Александър Македонски бил очарован от розата при походите си на изток, а негови войни на връщане донесли на Балканите стръкове от ароматното цвете.

Факт е обаче, че най-старата българска индустрия е производството на розово масло.

Първоначално се правела само вода, но след като бил открит процесът на двойната дестилация, се появило и чудото - розово масло.

Не случайно и Алеко е сложил в ръцете на Бай Ганьо мускалче с гюлово масло - то е било билетът на нашите търговци срещу тогавашния Шенген.

Районите, където вирее най-добре, са Казанлъшко, Карловско, Стрелча, Пещера и Брацигово. Границите са заключени между Сливен и Клисура на изток-запад и Стара планина и Средна гора на север и юг. Това се пределите на Розовата долина, която заема около 100 кв. км. Там климатичните условия са най-добри - хубава почва, мека зима, а когато трябва да се добива реколтата, превалява дъжд, който трупа масло в цвета на розата.

При добро време от 3 т цвят се получава 1 кг масло, ако е сушаво - отиват над 5 т цвят.


В момента у нас се гледат 34 хил. дка насаждения. Годишният добив се движи между 1,5 и 2 т розово масло. Около 40 фирми са ангажирани в бранша, в разгара на кампанията само на полето има близо 60 000 души.

Снимки: davidsandinye.travellerspoint.com

В Търничене, Казанлък, Карлово, се гледа и бялата роза.

Добивът отнея обаче е по-нисък, от 6-7 т цвят се получава 1 кг масло. Затова маслото й е по-скъпо, ако кило от червената роза струва 4-5 хил. евро, то за бялата цената скача на 8 хил.


Търсят я предимно за много луксозна парфюмерия. От няколко години у нас се налага тенденция този отрасъл да премине на биологичен принцип - да не се използва химия, а само естествени защити като отвара от тютюн, съчетание на култури, които прогонват вредителите. Все още площите, отглеждани изцяло биологично, са малко - 2-3 хил. дка.
Спас КУЗОВ

Испанец излекувал тежки рани

Амелия Искиердо е чаровна испанка, родена в Мадрид, в началото на 70-те. Сега живее в китното селце Гуадарама, което е на 40 км от испанската столица.

За себе си казва, че обича лова, добрата трапеза и секса. И не се бори за мир в света. Преди време й попада българска козметика на базата на казанлъшка роза. Оттогава е пристрастена към нея - освежава кожата, има дискретен аромат и е на достъпна цена. Амелия вече не приема никаква друга помада, макар и да е маркова.

Съдбата й изпраща едно от най-трудните изпитания - била тийнейджър, когато остава без майка. Сега веднъж седмично полага безвъзмездни грижи за страдащи от нелечими болести.

При едно от посещенията си в хосписа вижда човек, чието тяло е в рани заради приложена химиотерапия. Амелия предлага да му занесе крем и розова вода - български, купени от софийски магазинчета, а с тях близките на човека да го мажат. И те приемат.

За месец раните минават, а лекарите в клиниката са удивени от ефекта. Непрекъснато я питат какво е мазилото. За съжаление мъжът не се преборил с коварната болест. Все още обаче и пациенти, и лекуващи коментират чудодейния балсам. А той е крем и розова вода - от любимото й цвете българската роза.