събота, 5 февруари 2011 г.

Германия рециклира 70% от отпадъците си, САЩ – само 33%

GreenTech.bg
Германия води сред европейските нации по рециклиране. Около 70 на сто от отпадъците в страната биват успешно оползотворени и повторно използвани всяка година. За сравнение, САЩ рециклира едва 33% от отпадъците си. Тези шокиращо цифри съобщи блогът treehugger.com, позовавайки се на статия от earth911.com.

Да се провежда такава успешна политика по управлението на отпадъците в цялата страна със сигурност не е шега работа, но през последните няколко години германците са направили така, че това да да изглежда лесно. Как?

Стратегията за управление на отпадъците почива на сътрудничеството на три страни – правителството, индустрията и гражданите. Но истината е, че тя започва от самото начало на процеса на генерирането на отпадъци – с производството на продукти.

Има три прости правила, които производителите трябва да спазват: избягването на отпадъците, оползотворяване на отпадъците, обезвреждане съобразно околната среда.

Избягването на отпадъците е първи приоритет и като насърчава фирмите да разработват своите производствени процеси и опаковането така, че след използването на същинския продукт да не остава отпадък. Отпадъците, които все пак не могат да се избегнат, трябва да бъдат направени така, че да могат да бъдат рециклирани или превърнати в енергия. Накрая, отпадъците, които не могат да бъдат рециклирани, следва да се изхвърлят по начин, който е безопасен за околната среда.

Този принцип действа по силата на два закона още от 1996 г. От 1991 г. пък датира германската наредба за опаковките. Системата DSD позволява на производителите да сложат на своите опаковки знака за събиране и рециклиране, представляващ зелена точка с преплетени стрелки, символ на повторното използване. За да участват в системата фирмите не само плащат такса, но и следва да разработят практики за събиране и рециклиране на опаковъчните материали.
Гражданите на свой ред имат своята отговорност. Благодарение на DSD системата те могат да изхвърлят отпадъците си в цветни контейнери. Цветните кофи за боклук са разположени по улиците, в обществени паркове и други пространства, в дворовете на жилищните сгради, както и в еднофамилни къщи. Тези контейнери са не само оцветени, но и етикитирани в съответствие с това, което трябва да се постави в тях:

Жълти кофи – опаковки
Сини кофи – хартия и картон
Бели кофи – бяло и прозрачно стъкло
Кафяви кофи – кафяво стъкло
Зелени кофи – зелено стъкло
„Био“ кош – остатъци храна и растителни отпадъци
В рамките на квартала може да има и други кошове, предназначени за събиране на стари обувки, за стари дрехи, за отпадъчен метал. Има и черни кофи за боклуците, които не се вписват в нито една от тези категории.

Самите граждани не са правно задължени да практикуват разделно събиране на отпадъците, но по своя воля повечето го правят. Дори са склонни да правят забележки на чужденците, ако яидят, че някой „го прави погрешно“.

Едва ли е нужно да се казва, че раздаването на найлонови пликчета в магазините е забранено. Пазаруващите трябва сами да си носят пазарска чанта за многократна употреба. Някои магазини продават полиетиленови торби, но срещу заплащане.

Хората могат да връщат празните си бутилки от напитки в магазина, откъдето са купили питиетата. Това важи както за стъклените, така и за пластмасовите шишета. Връщаnето на бутилка дава право на отстъпка при пoкупката на нова напитка или най-малкото връщане на платения депозит за всяка бутилка.

Ролята на правителството е видна във всичко това, но тя продължава и отвъд събирането на боклуците. Разпределените в цветни контейнери боклуци се събират и извозват при частни подизпълнители, наети от местните власти. Заплащането идва именно от таксата, която производителите плащат. Извозените боклуци се пращат в завод за разделяне, където отпадъците се сортират. Разичните материали се трупат в различни направления – хартия и картон, опаковки, текстил, скрап-метал, опасни отпадъци, електроника, батерии…. Оттам те поемат в различни посоки. Хартиените боклуци отиват към хартиените фабрики, стъклото – към стъкларските заводи и т.н. Всичко, което може да се рециклира, се рециклира. Което не може, се праща в инсинератори или се подлага на механичnо-биологично третиране, преди да се прати на сметището. И ако през 70-те години Германия е имала 50 000 сметища, то сега те са по-малко от 200.

Според Европейската агенция за oколната среда, още през 2006 г. Германия е изхвърлила на сметищата „цял“ един процент от нетретираните отпадъци в страната.

Няма коментари:

Публикуване на коментар