Руски концерни замърсяват Балканите

e-vestnik.bg
Спор между Хърватия и Босна за екологичното въздействие на босненска петролна рафинерия през гранична река между двете страни отразява нарастващите противоречия във възприемането на европейските стандарти между Хърватия, която е кандидат за членство в ЕС, и нейните съседи. Всички страни от Западните Балкани искат да се присъединят към Европейския съюз и трябва да се приспособят към европейските стандарти.

Обаче модернизирането или затварянето на замърсяващи околната среда индустриални предприятия от ерата на социализма може да струва много скъпо или да предизвика увеличаване на безработицата в тяхната крехка икономика.

Контрастът е особено видим по двата бряга на река Сава, естествената граница между Хърватия и Босна, която разделя също и двата града Славонски Брод и Брод. В Славонски Брод хърватите се оплакват от неприятната миризма и замърсяването, идващи от босненската рафинерия, и настояват за предприемане на мерки. Босненците от другата страна на границата, в Брод, отричат от тяхното най-голямо индустриално предприятие да идва някаква миризма или замърсяване.

“Аз живея близо до река Сава и през някои дни миризмата, която идва от рафинерията, е непоносима”, казва Маринка Бабич, пенсионерка от хърватския Славонски Брод. “Имам проблеми с дишането в такива дни, а цветята в градината ми започват да вехнат.” Във вторник хърватският и босненският министър на околната среда се срещнаха в рафинерията в Брод, чийто собственик е руската компания Нефтегазинкор, клон на руската държавна компания Зарубежнефт, за да обсъдят намаляването на емисиите на, както Хърватия твърди, вредни газове.

Босненските власти казаха, че рафинерията работи в съответствие със законите и разпоредбите на Република Сръбска, в която се намира рафинерията. Те обаче признаха, че законите се базират на екологични стандарти, различни от тези на Хърватия, която очаква да се присъедини към Европейския съюз през 2013 г. и е съгласувала стандартите си с европейските. “Стандартите не бяха хармонизирани”, каза Младен Зироевич, министър на външната търговия и икономическите отношения на Босна, пред репортери след срещата.

Хърватия започна да модернизира своите две петролни рафинерии в Риека и Сисак през 2005 г. и се очаква техният основен ремонт да завърши тази година. Република Сръбска пък използва стандарти, наследени от социалистическа Югославия, които позволяват присъствието на високи нива вредни газове във въздуха, според Предраг Илич, директор на регионалния екологичен институт.

Рафинерията в Брод, която възобнови производството си в края на 2008 г., модернизира една производствена линия и обеща да поднови друга, което според очакванията ще продължи пет години. Дотогава Славонски Брод ще трябва да се оправя с вредните газове, чиито нива според кмета Мирко Дуспара са четири пъти по-високи от допустимите. “Ще бъде добре рафинерията да започне производство в нова сграда”, каза Дуспара за Ройтерс. “Това замърсяване е еднакво вредно и за двете страни.”

Босна и Хърватия бяха част от Югославия преди войните от 90-те години, заедно със Словения, Сърбия, Македония и Черна гора. Всяка от тези държави днес има екологични проблеми, свързани с остарялата индустрия.

В Сърбия екологични проблеми създават главно петролната рафинерия в Панчево непосредствено до Белград и медедодобивният и преработвателен комбинат РТБ Бор в югоизточната част на страната. Замърсяването от рафинерията в Панчево, част от сръбската петролна компания НИС, чийто мажоритарен собственик е руската група Газпромнефт, е толкова голямо, че властите трябваше да инсталират алармени устройства, които се задействат, когато емисиите на вредни газове достигнат опасни нива.

Миналия октомври местните здравни власти обявиха извънредно положение заради сериозното повишаване на съдържанието на токсичен дим във въздуха и препоръчаха на хората да не излизат навън. Миналия месец НИС съобщи, че ще инвестира 740 милиона долара, за да завърши основния ремонт на петролните си рафинерии до 2012 г. и да приведе качеството на горивата си в съответствие със стандартите на Европейския съюз.

В района на мина Бор, страдащ от десетилетия от производството по остаряла технология от съветско време, коритото на Борска река е толкова замърсено с тежки метали, че над 60 процента от земеделските земи са непоправимо увредени, показват проучвания. Подобни поражения на земеделски земи са нанесени и в Черна гора, където алуминиевият комбинат КАП е построен в един от най-плодородните райони на планинската адриатическа страна.

КАП бе приватизиран от руския магнат Олег Дерипаска, който наред с правителството притежава мажоритарния дял от комбината, но не е изпълнил екологичните изисквания, заложени в договора за приватизация. В съседна Албания най-засегнат е районът на останалия от комунистическата ера металургичен гигант край Елбасан, където замърсяването доведе дори до някои деформации при животните.