Миньорите затънали в кеш

darikfinance.bg
Мините са бизнес, в който мениджърите обичат да мислят мащабно. Огромни камиони, огромни дупки в земята и на края, огромни печалби. За това помага и влиянието на Китай, като покачващото се търсене в Поднебесната империя позволи на минните гиганти да преминат сравнително безболезнено през финансовата криза и да останат печеливши.

Сега, докато цените на много от суровините достигат рекордни нива, минните компании докладват впечатляващи финансови резултати. Те даже може да се определят като неприлично печеливши, пише The Economist.
На 10 февруари Rio Tinto отчете печалба за 2010 г. в размер на 14.3 милиарда щатски долара, главно в резултат на бума в търсенето на желязна руда, които формира около две трети от приходите. След две седмици Vale, бразилският минен гигант, които също разчита в голяма степен на желязната руда, вероятно ще обяви печалба от 17 милиарда щатски долара. Няколко дни преди Rio, един от най-големите износители на въглища в света - Xstrata, докладва печалба от около 5 милиарда долара. BHP Billiton, която разчита за печалбата си на разнообразен набор от полезни изкопаеми (включително нефт), ще се отчете за финансовото полугодие на 16 февруари. Очаква се за цялата финансова година, приключваща през юни 2011 г., от компанията да реализират печалба от над 20 млрд. долара.

А ръстът на печалбите в сектора не показва никакви признаци на приключване. Китайската икономика продължава да расте и едва ли ще спре скоро с оглед на огромният неусвоен потенциал, а и развитите страни почват да се възстановяват от кризата.

През следващите две десетилетия апетитът за метали вероятно ще се удвои в резултат на урбанизацията и модернизирането на Китай и Индия. Големите минни компании вече са залети от пари в наличност. Капиталовите им разходи достигат рекордни исторически стойности. Vale планира да налива над 20 милиарда на година в разширяване на производството. През 2011 г. Rio и BHP вероятно ще инвестират 11 млрд. долара. Но капиталовите разходи са ограничени от наличието на големи проекти, както и от достъпните квалифицирана работна ръка и минно оборудване. Така че минните гиганти ще продължат да седят върху големи купчини от пари в брой.
Големите в сектора вече се опариха от инвестиции в сливания и поглъщания и ще са предпазливи, дори по отношение на апетитните китайски и индийски дружества. Rio Tinto вече похарчи 3.8 милиарда долара за закупуване на Riversdale, производител на въглища с интереси в Африка, въпреки че все още не може да се възстанови напълно от огромните разходи за поглъщане на канадския производител на алуминий Alcan през 2007 година. BHP, пък среща отпор от страна на Канада в стремежа си да купи PotashCorp и беше спрян от регулаторните органи в Австралия при опита си да се слее с Rio. С оглед на покачващите се цени на суровините правителствата по света се плашат да не загубят контрол върху ситуацията и в момента пазарът на сливания в сектора е силно ограничен. В Бразилия държавата макар и само малък акционер, все още може да упражни натиск върху Vale по други начини, за да накара компанията да харчи парите си за създаването на работни места в страната, вместо за поглъщане на чуждестранни компании.
Така минните гиганти търсят други начини да реализират парите си в наличност, като по-високи дивиденти и обратно изкупуване на собствените им акции. Rio повиши дивидента и обяви, че планира да купи обратно свои акции за 5 милиарда щатски долара през следващите две години. През септември миналата година Vale обяви, че ще предприеме обратно изкупуване на акции за 3 млрд. долара.

Но ако просто върнат парите на акционерите, вместо да търсят нови инвестиции в условията най-големия бум на търсенето на суровини, който света е виждал, това може да се разглежда като мениджърски провал. Във всички случаи за минните предприятия ще бъде трудно да намерят баланс между краткосрочните очаквания на акционерите и апетита за по-високи печалби в дългосрочен план.