неделя, 13 февруари 2011 г.

Брюксел започна процедура срещу България заради ВЕИ закона

dnevnik.bg
Заради забавянето на закона за енергията от възобновяеми източници (ВЕИ) Европейската комисия е започнала нова наказателна процедура срещу България. Това съобщиха в петък от пресслужбата на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер.

До 5 декември 2010 г. всяка страна членка трябваше да въведе в националното си законодателство изискванията на евродирективата за насърчаване на зелената енергетика. След като на два пъти отложи гласуването, в началото на месеца правителството най-сетне изпрати законопроекта в Народното събрание.

"Българските власти не ни изпратиха никаква информация. Искаме да видим националното законодателство, което транспонира изискванията на ЕС, заложени в директивата", коментираха експерти от ЕК.

С официално писмо Брюксел е поискал от българското правителство да изпълни разпоредбите на директива 2009/28/EC. Писмото представлява първа стъпка от наказателната процедура. Ако страната продължи да не изпълнява задълженията си, ЕК може да отнесе въпроса и до Съда на ЕС.

Министерството на икономиката все още подготвя реакцията си и досега не е отговорило на "Дневник" във връзка с писмото. От пресслужбата на Йотингер допълниха, че още две държави членки закъсняват със законодателните мерки, но не уточниха кои.

Като част от европейските си ангажименти до 2020 г. България трябва да задоволява 16% от енергийните си нужди от възобновяеми източници, за да намали зависимостта си от вносни и фосилни горива. Заради това очакванията към закона са високи. Инвеститорите в зелената енергетика и доставчиците на ток искат ред в отрасъла - ясни изкупни цени на тока и облекчени процедури за свързване на екоцентралите към електрическата мрежа.

Пред "Дневник" представители на бизнеса с екоенергия очертаха два сценария за евросанкциите и законопроекта. Според песимистичния сценарий процедурата ще продължи. Енергийният експерт Костадинка Тодорова, бивш шеф в министерството на икономиката, изрази опасение, че законът едва ли ще бъде приет преди ноември.

"Не е достатъчно само законът да бъде гласуван. Трябва да се приемат редица подзаконови актове", обясни председателят на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов. По думите му не всички важни елементи от евродирективата присъстват в законопроекта.

Например трябва да се изготви наредба, по която ще се формират преференциалните цени за продажба на зелена енергия, както и правилник за дейността на координиращото звено – Агенцията за устойчиво енергийно развитие, която ще замести сегашната Агенция по енергийна ефективност. Тези мерки изискват още време, а с това шансовете за продължаване на процедурата нарастват.

Другият сценарий дава шанс за наваксване на закъснението. Ако до края на март парламентът успее окончателно да приеме закона, ЕК няма да предприеме други наказателни стъпки. Така заради неофициалната договорка между София и Брюксел законът може да съвпадне с въвеждането на Третия енергиен пакет на ЕС за либерализиране на енергийните услуги (разделяне на производители на ток и газ от операторите на мрежите; повече права за потребителите), твърдят инвеститори, пожелали анонимност. Според тях неофициалният краен срок е напълно постижим.

От месеци инвеститорите предупреждаваха за задаващите се санкции от Брюксел. Дългото съгласуване между ведомствата, бизнес асоциациите и доставчиците на електричество предизвика почти всеки месец поява на различни варианти на проектозакона, в които често се сменяха ключови текстове.

Например според националния план за развитие на ВЕИ присъединяването на централите трябваше да се решава чрез конкурси. Впоследствие в законопроекта с тази задача беше натоварена Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). В одобрения от правителството вариант за свързването на екоцентралите отговаря операторът на съответната мрежа.

"Със сигурност някои подробности трябва да се поправят. Законът е незадоволителен, но сериозните компании все пак могат да работят с него", смята изпълнителният директор на Българската ветроенергийна асоциация Себастиан Ньотликс.

Въпреки дългото "шлифоване" на проекта съществуват големи разногласия между институциите. Министърът на земеделието Мирослав Найденов обвини колегата си от икономическото министерство Трайчо Трайков, че не е взел предвид над 30 забележи по текста на законопроекта.

Според Найденов в такъв вид законът няма да насърчи производството на енергия от биомаса от отпадъчна горска дървесина и несправедливо дава предимства за изграждане на вятърни и слънчеви централи, които по думите му унищожават земеделски земи.
Георги Жечев

Няма коментари:

Публикуване на коментар