Крумовград може да се превърне в българския Клондайк

econ.bg
Правителството даде на фирма 30-годишна концесия за добив на злато

Ада тепе от въздуха. Снимка: monitor.bg

Крумовград е на път да се превърне в българския Клондайк, след като правителството даде на фирмата „Болкан минерал енд майнинг" правото на 30-годишна концесия за добив на злато. Компанията ще извлича скъпоценния метал от 6 участъка, обединени в златодобивно находище „Хан Крум". За срока на концесията дружеството ще инвестира над 114 млн. лв.

Доказаните залежи само в един от участъците - Ада тепе, възлизат на повече от 835 000 тройунции. При сегашните цени на златото това се равнява на над един милиард и шестотин милиона долара, съобщи БНТ.

За злато край Крумовград се говори отдавна. Тук и малките рекички са златоносни, дори каменните огради на селските къщи са от руда, съдържаща злато. Запазени са много антични галерии, откъдето древните траки са добивали ценния метал. Фирмата, получила правото на концесия, проучва района от 2002 година. За изследване на най-богатото от шестте находища - Ада тепе, тя е вложила над 4 милиона долара. Доказаните в него залежи са над 27 тона.

Независими експерти, наети от община Крумовград, трябва да кажат как работата на рудника ще се отрази на околната среда.

"Мисля, че основният печеливш в тази ситуация ще бъде фирмата. След това държавата и след това общината. Но не това е водещото за нашето решение, което ще вземем по време на експертното становище. Водещо ще бъде гаранция за здравето на хората и за опазването на околната среда", заяви Себихан Мехмед, кмет на община Крумовград.

Предстои обществено обсъждане, което ще определи да има ли добив на злато край Крумовград.

Треска за злато в Крумовград
Хората нямат търпение мегапроектът да стартира

Крумовград е на път да се превърне в родопския Клондайк, след като на 4 януари екоминистерството даде положително становище за доклада по ОВОС на проекта на канадската фирма „Дънди Прешъс Металс”. Одобрена е и съвместимостта му със зоните по „Натура 2000”. Това е вторият, преработен вариант на проекта за разработване и експлоатация на златното находище в местността Ада тепе край Крумовград. От 2002 г. „Болкан минерал енд майнинг“ (БММ, част от канадската компания “Дънди Прешъс Металс”) има договор за търсене и проучване на златното находище край село Перуника. Близо 4 милиона долара струваха на БММ проучванията на залежите на Ада тепе до Крумовград.

Там златните ресурси възлизат на 835 000 унции, равни на над 27 тона чист метал

За първоначалните проучвания на всяка една от площадките са необходими най-малко 300 000 долара, казваха канадците преди близо 6 години. В първия си вариант проектът предвиждаше преработката на рудата до концентрат да се извършва чрез цианидна технология. Проектът „Клондайк в Родопите” обаче бе спиран от периодичните протести на екологични организации от България, подкрепяни от подобни в Гърция и Турция.

Канадците се бръкнаха сериозно и финансираха посещение с чартър до испанския град Овиедо, където 60-ина общинари и други чиновници видяха действаща златодобивна мина край Ел Байе, по чиято технология трябваше да заработи рудник с фабрика на Ада тепе. Видяното обаче така и не сломи Крумовград, а проектът бе временно замразен. През миналата година той бе преработен. Според новия вариант рудата ще се добива и преработва, но без приложението на цианидите. Полуконцентратът ще се транспортира по море до Намибия, където канадската фирма притежава съоръжения за златодобив.

Експертите ще трябва да се запознаят с доклада по ОВОС и да представят на общината аргументирано становище. Очакваната инвестиция е около 100 милиона долара. В златната мина на Ада тепе ще се добиват 800 000-1 000 000 тона руда годишно, а 300 камиона с полуконцентрат на ден ще се отправят за Намибия, за да станат на кюлчета.

Златодобив в Родопите – уклончиво да или твърдо не

Такива са нагласите на местните жители и сега, след малко над 5-годишна пауза в страстите. Единственото, около което мненията се обединяват, е това, че районът може да живне, ако рудник и фабрика отворят врати. Предизвикателството обаче е пред болезнената за всички тема за екологията. Друг е въпросът, че това е единственият проект за солидни чуждестранни инвестиции в Кърджалийска област за последните 10 години. Хората в района са разделени на две. Едната част сънува екологичен апокалипсис и само за това говори. Другата се опитва да мисли малко по-европейски и твърди, че в развитието на златодобива е доброто бъдеще и оживлението на иначе забравения родопски край.

Тези дни мнозина се оглеждат за обява за наемане на работа. Канадската фирма години наред поддържа свой офис в малкото градче. Хората нямат търпение мега-проектът да стартира и надничат към входа. Според тях Крумовград трябва постепенно да се откаже от единствения си поминък – тютюнопроизводството, и да даде зелена светлина на първата по мащабите си чуждестранна инвестиция. И очакват деня на общественото обсъждане на доклада по ОВОС. Екоорганизацията “Живот за Крумовград”, учредена именно за отпор на инвестиционните намерения на “Дънди”, остана без лидера си – неуморният Михаил Василев почина и все още никой не го е наследил.

Находището на Ада тепе наистина е огромно – златните ресурси там са повишени до 835 000 унции по данни от оценката на „Дънди”. Голямата идея на канадците от компанията е да превърнат Ада тепе в международен модел за съжителство между златодобив и природа. Проектът се придържа към стандартите, изисквани от ЕС, ООН и Световната банка, твърдят инвеститорите. Според тях Крумовград ще стане Родопският Клондайк. Още миналата година през май, когато фирмата внесе новото си инвестиционно предложение, кметицата Себихан Мехмед заяви одобрението си за най-важната му част според нея –
отмененото ползване на цианидната технология при златодобива. „Очакваме становището на експертите и едва тогава ще изградим нашето. На 6 януари получихме официално от фирмата доклада по ОВОС с предложение в периода 7-11 февруари да направим обществено обсъждане по него. Ние обаче ще изчакаме думата на експертите, едната група ще бъде готова до края на февруари”, уточни тя.

Защитена територия

Златното Ада тепе е регистрирано като лесо-културен парк и от 1966 г. е защитена територия. Перспективата районът да се съживи, да има хляб за традиционно безработните мъже в Родопите, градът да стане поредното известно място на света, е особено блазнеща. Златната треска и паниката родиха през 2005 г. в градчето „Екоклуб” и Граждански комитет за защита на околната среда, както и организацията „Живот за Крумовград”.