понеделник, 7 февруари 2011 г.

Суши, наводнения, храна

DarikFinance.bg
Изпаднахме в глобална хранителна криза – втората в течение на три години. Цените на хрaните в света през януари са рекордни, заради голямо поскъпване на пшеницата, царевицата, захарта и мазнините. Тези растящи цени имат само малък ефект върху инфлацията в САЩ, която в исторически план остава ниска, но въздействието им върху бедните хора по света, които харчат по-голямата част от доходите си за храна, е брутално – коментира носителят на Нобелова награда по икономика Пол Кругмън, колумнист на New York Times.

Последиците от хранителната криза излизат далеч извън икономиката. В крайна сметка, големият въпрос за народното недоволство срещу корумпираните потиснически режими в Близкия Изток не е защо то избухна, а защо то избухна сега. Без съмнение, космическите цени на храните са важен спусък за народното недоволство.

Какво стои зад скока в цените? Американската десница /и Китай/ осъждат политиката на Федералния резерв за лесни пари; един коментатор заяви, че „по ръцете на Бернанке има кръв“. Междувременно президентът на Франция Никола Саркози обвинява спекулантите, че „грабят и плячкосват“. Но фактите говорят за различна, далеч по-зловеща история.

Няколко са факторите, водещи до ръст в цените на храните, но на първо място това са климатичните явления, които нарушиха селскостопанското производство. Опустошителните климатични явления са точно като онези, които трябва да очакваме заради покачването на концентрацията на парникови газове в атмосферата: а това означава, че поскъпването на храните може би е в самото си начало.

До известна степен скокът в цените на храните е част от по-общ бум на стоковите пазари: цените на много суровини, включително на промишлените метали, след началото на 2009 г. бързо нарастват, главно заради ускорения промишлен растеж на развиващите се пазари. Но все пак връзката между промишлено производство и търсене е много по-ясна за стоки като например медта, отколкото за храните. Освен в най-бедните страни, нарастването на дохода няма особен ефект върху това какво хората ядат.

Вярно е, че в новите икономики растежът води до ръст в консумацията на месо, оттук и нарастващото търсене на фуражи. Вярно е също така, че земеделските култури се конкурират за земя: например памукът със зърното. В това отношение субсидираното производство на етанол гълта много царевица. Така че за поскъпването на храните роля играят както икономическият растеж, така и неправилната енергийна политика.

И все пак, до миналото лято цените на храните изоставаха от цените на промишлените търговски стоки. И тогава се намеси климатът.

От лятото насам цената на пшеницата почти се удвои. Непосредствената причина е спадът на световното прозводство, до голяма степен в страните от бившия СССР. Но руската жега, от която термометрите в Москва се нагряха до невиждани по-рано стойности, е само едно от поредицата екстремални климатични явления напоследък: от сушата в Бразилия до библейските потопи в Австралия. Именно те повредиха хранителната реколта в света.

И сега, въпросът е какво стои зад тези климатични явления? До известна степен виждаме последиците от природния феномен Ла Ниня, периодично изстудяване на океанските води в Пасифика около екватора. Ла Ниня исторически се асоциира с глобални хранителни кризи, включително кризата от 2007/08 г.

Но това не е всичко. Да не се оставяме снегът да ни заблуди: заедно с 2005 г., 2010 г. е най-горещата година откакто се водят изчисления. И това, въпреки че сме във фаза на соларен минимум, а Ла Ниня доведе до охлаждане на температурите във втората половина на годината. Температурни рекорди освен в Русия бяха поставени в още 19 държави, съответстващи на половината от земната повърхност. Сушите и наводненията са естествените последици от затоплящия се свят: сушите защото е по-топло, а наводненията се дължат на това, че нагрятите океани освобождават повече пари.

Естествено, не може едно климатично явление да се припише единствено на сметката на парниковите газове. Но моделът, който следваме, като цяло води до по-чести екстремални природни явления.

Обичайните заподозрени – заключава Кругмън – ще викнат, че глобалното затопляне няма нищо общо с хранителната криза; съждението, че Бен Бернанке има кръв по ръцете се изказва горе-долу от същите хора, които настояват, че теорията за промяната в климата е конспирация на левицата.

Но фактите говорят, че днешните ни проблеми са само първия полъх на политическите и икономически смущения, срещу които ще се изправим лице в лице в нашия затоплящ се свят. Предвид провала в действията за борба с парниковите газове, тепърва ще ни сполетят много и много по-лоши неща.

Няма коментари:

Публикуване на коментар