Ако климатичните прогнози се сбъднат, климатичните условия в Северна България днес ще отговарят на климата в Бавария след няколко десетилетия. В Северна България средните температури в момента са между 7 и 10.4 градуса, а в Бавария между 6.5 и 8.1 градуса. Затова България беше избрана за изследователски проект, търсещ дали баварските дървета имат генетичен потенциал да се приспособят към бъдещите климатични условия.Ръководителят на проекта Герхард Хубер обяснява за регионалния вестник Augsburger Allgemeine: семена от букове и елхи от контролни зони в Бавария се засаждат в България, в лесовъдските училища. Общо 450 двугодишни букови фиданки са засадени в три опитни полета в България.
Паралелно с това, в баварския регион Средна Франкония, отличаващ се с топъл и сух климат, са засадени български букове и елхи.
Засега учените са установили, че наследственият материал на баварските и българските букове не се различава твърде много, макар че има вариации. Сега генетиците и горските специалисти от Бавария и Софийския университет са се концентрирали върху растежа и приспособяването на дърветата, които са поставени в много по-различни климатични условия от тези, от които произхождат.
Предишни експерименти например са показали, че елхите от Карпатите и Словакия растат в Бавария много добре, докато тези идващи от Пиринеите и Калабрия не се приспособяват.
В проекта с България дърветата редовно се мерят, документират се вредителите и нивото на смъртност, както и щетите, които им нанасят сушите и студът. Ако се окаже, че смъртността не е висока, а жизнеността и производителността на баварските дървета се запазва и в България, то отговорниците за развитието на горския сектор в Бавария могат да се успокоят и да продължат да разчитат главно на местни видове.
Решаващо за приспособяването в бъдеще също така е да има генетично многообразие в популациите: още един фактор, който внимателно се следи и отчита. Само дългогодишен експеримент може да покаже дали промяната в климатичните условия води до промяна в генетичния материал; това тепърва ще стане ясно. Вероятно ще бъде открит и генът, който отговаря за приспособяването на дърветата в по-топъл и по-сух климат.
Изследвания в Швеция показват, че покълващите семена могат да реагират на променените условия, като разполагат с нещо като „шалтер“, който при нужда включва или изключва даден ген. Учените предполагат, че дървото може не само да произвежда наследствен материал с високо генетично разнообразие, но и потомство, което реагира на промените в околната среда, без да се променя генетичния материал.
„Природата определено разполага с механизъм, който още не познаваме“ - обяснява Хубер. Новата хипотеза дава по-големи надежди за горските стопани във връзка с бъдещите промени.
Но в научните среди на Бавария, почти без възражения, се приема, че смърчът няма бъдеще във федералната провинция. Ако експериментът в България покаже, че баварските букове и елхи имат малка норма на оживяване, проблемът вече ще стане голям. Тогава ще се наложи гората да се изгражда не от местни видове; големи площи ще трябва да се засаждат наново.
Какви ще са дърветата в горите на Бавария след 50 години? Вече се правят опити с екзотични видове като лешник, магарешки кестен, космат дъб, ориенталски бук, орех. Сред иглолистните видове вероятно черният бор ще запази важността си, тъй като той е интродуциран там преди 150 години и е показал усточивсост срещу суша и мраз.
Но засаждането на дървесни видове, които не са местни, трябва да се разглежда като последна възможност. Екосистемата „гора“ се състои от толкова много видове растения и животни, че последиците от смяната на дървесните видове върху голяма площ засега не могат да се предскажат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар