Великото перм-триаско измиране

Преди повече от 251 милиона години, в края на периода Перм, Земята става почти безжизнена планета. Около 90 процента от всички живи видове изчезнали след това, което учените наричат "Великото измиране".

Томас Дж. Алгео е прекарал голяма част от последните десет години в изследване на химическите доказателства погребани в скалите, формирани при това голямо изчезване. В Университета на Синсинати професорът по геология работи с екип от колеги, за да разберат древната катастрофа. Алгео представя най-новите си констатации по време на годишната среща на Геоложкото общество на Америка, 31 октомври - 3 ноември, в Денвър.

Светът разкрит от изследвания Алгео звучи ужасяващо и чуждо - един опустошен пейзаж без растителност, помрачен от ерозия и киселинни дъждове, с огромни "мъртви зони" в океана и парникови газове, водещи до изгарящи температури. Това е Земята преди 251 милиона години.

Вече е известно, че измирането между Креда и Палеоген - в което са изчезнали динозаврите – е било предизвикано от голям метеорит или болид поразил Земята. Голямото измиране между Перм и Триас има и друг обвиняем.

"Изчезването на живота на границата Перм - Триас все още не е напълно изяснено" - каза Алгео. "Мина известно време, но накрая геоложката общност прие, че то не е било причинено от болид."

Алгео и неговите колеги от цял свят са изградили по-добро разбиране на събитията, които изтрили живота от нашата планета. Работата включва пет основни изследователи наред с Алгео.

Доказателствата Алгео и колегите му търсят в масивния вулканизъм в Сибир. Голяма част от Западен Сибир разкрива вулкански пластове с дебелина пет километра, с площ равна на континенталната част на САЩ.

"Това е било огромно изливане на базалтова лава", казва Алгео. И лавата потича, където представлява най-голяма опасност за живота - през голямо находище на въглища.

Алгео отбеллязва: унищожилият динозаврите болид е бил смъртоносен, защото изпарил богати на сяра седименти и така предизвикал изключително киселинни дъждове. Последиците от сибирските изригвания на лава са също така усилени от въглищни находища. "Изригването освобождава много метан, когато изгаря въглища", казва той. "Метанът е 30 пъти по-ефективен като парников газ от въглеродния диоксид. Не сме сигурни колко време е продължил парниковият ефект, но изглежда е хиляди години, може би десетки хиляди години."

Голяма част от доказателствата накрая се измиват в океана, така че това е мястото, където Алгео и колегите му ги търсят. Днес тези океански отложения се намират в Канада, Китай, Виетнам, Пакистан, Индия, Шпицберген и Гренландия.

В Денвър Алгео с Маргарет Фрейзър от Университета на Уисконсин - Милуоки, председателства заседание на тема "Нови тенденции в Перм-Триас палеокеанографията", за да направи преглед на някои от новите анализирани доказателства. За тази сесия Алгео допринася с две презентации, които предполагат, че сибирското изригване на лава не може да е било единствената причина за световната смърт в края на Перм.

Анализът на съдържанието на въглерод в морски седименти на 33 места по света показва подобни модели, с изключение на скалите от южната част на Китай. Докато повечето скали, отложени в течение на изчезването показват повишаване на концентрациите на общ органичен въглерод и по-високи стойности на органични въглеродни натрупвания, китайските проби показват точно обратния ефект.

"Вероятно ние не виждаме доказателства за взривни регионални изригвания на вулкани", каза Алгео. "Седиментите са стерилини. Възможно е комбинираното въздействие на този местен вулканизъм и глобалните промени в климата да са били особено смъртоносни."

Алгео представя изследване на условията, водещи до изчерпване на кислорода в океаните в края на Перм. Топлият глобален климат със сигурност играе роля, като еднаквата горещина задушава оборота на океанските течения. Въпреки това Алгео смята, че химичните атмосферни влияния от киселинните дъждове и други подобни процеси също имат принос. Когато ерозията е седем пъти над стандартната, големи потоци хранителни вещества изтичат в океана, създават се условия приличщи на плодородието, което наблюдаваме днес в близост до вливане на големи реки. Както днес, това състояние води до яростно микробно хранене и отстраняване на кислорода - и живота - от окрайнините на пермския океана.

"Ако има урок от всичко това," - каза Алгео - "това е напомняне, че нещата могат да се случат доста бързо и доста сериозно. Свикнали сме със съществуването на стабилен свят, но той не може винаги да бъде така стабилен."