Занимавайки се с изследвания на седиментни скали в канадската арктическа территория Нунавут, канадски геолоза открили в Арктика отложения от пепел, които могат да се отнесат към периода на така нареченото "велико измирание", случило се на границата между пермския и триаския геоложки период. Тогава изчезват около 95 % от морските видове и 70% от видовете животни, обитаващи единния континент - Пангеа.
Останките от пепел са едно от доказателствата, че на территорията на съвременния Сибир са се случили най-мощните изригвания на вулкани и на площ около 2 млн квадратни километра лавата изгорила натрупалите се за милиони години залежи от въглища. При това в атмосферата се оказали огромни количества газове, които предизвикали "парников ефект", а също пепел, която се озовала не само на сушата, но и в световния океан и довела до изменение в състава на морската вода.
Според изследователите в течение на тези процеси са изгорели примерно 300 трилиона тона въглищни отложения. През този период в атмосферата на Земята съдържанието на кислород е намаляло, а пепелта в атмосферата довела до още по-голямо изменение на състава на въздуха. След тази катострофа на Земята оцелели само малки островчета живот, а за пълното възстановяване били нужни цели 5 млн години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар