Купуването на разработки е твърде рядка практика

stroitelstvoimoti.com
Компаниите искат да са наясно за какво дават парите си. © Наташа МАНЕВА

Финансирането на научни изследвания и разработки от бизнеса в България е около два пъти по-ниско, отколкото в останалите държави в ЕС. Средно 54.6 процента от разходите за научна и развойна дейност на страните членки се осигуряват от фирми. У нас само 27.8 на сто от инвестициите в научните разработки се поемат от компаниите. Това се обяснява с ниския интерес на бизнеса към българските учени. Проучване на „Алфа рисърч“, направено по поръчка на „Вайс профил“ в края на миналата година, показва, че всъщност 80% от българските фирми нямат изгода да инвестират в наука.

В изследването, което е обхванало 106 средни и големи дружества, 46% от българските компании заявяват, че са си сътрудничили с научни институции. Най-често обаче основата на това взаимодействие е привличане на експерти. Закупуването или използването на български разработки е по-рядка практика. Друга форма, под която бизнесът и научните институции си съдействат, е подпомагането на млади специалисти или перспективни студенти. Останалите 54 процента са отговорили, че не са си сътрудничили по никакъв начин с научни или образователни институции.

Оказва се, че бизнесът има ясни приоритети за инвестиции в науката, но поставя и важни условия, за да влага средства в иновации. Около 40% от анкетираните са заявили, че биха инвестирали в наука, ако има данъчни облекчения или ако предварително са наясно какъв ще бъде продуктът. Други 17% от дружествата са склонни да дават пари, ако могат да подпомогнат перспективни млади учени. Такъв е процентът и на компаниите, които нямат интерес от инвестиции в науката.

Различни са посочените причини, заради които фирмите не се обръщат към науката. Мнозинството (57%) не смята, че е имало нужда, а 17% заявяват, че няма български разработки в областта им. Около 11 на сто внедряват директно чужди иновации. По 4 процента си разделят кризата, липсата на стимули и наличието на вътрешни специалисти.

В повечето случаи взаимодействието между бизнеса и научните институции е било успешно, а удовлетвореността - висока. Близо 70% са доволни от съвместната работа, 28% - в известна степен, а 2% не са. В същото време оценките за българските учени са силно противоречиви - 35% смятат, че науката е на средно равнище, 20% са убедени, че в повечето области тя е на високо ниво, а 17% са на противоположното мнение. Голяма част от представителите на средния и едрия бизнес (27%) нямат мнение за качеството и постиженията на научните разработки.

Готовността за инвестиции в българската наука от страна на компаниите е сравнително ниска. Само 20% от средните и големите фирми биха вложили средства в наука. Половината от тях са склонни да предоставят под 25 000 лв., около 3.6% биха отделили между 25 000 и 100 000 лв., а над 100 000 лв. са готови да инвестират едва 7.5 на сто.
Деси БАКЪРДЖИЕВА