петък, 28 януари 2011 г.

Арктика - борбата за девет трилиона долара под леда се ожесточава

e-vestnik.bg
Надпреварата за суровини в Далечния Север върви с пълна пара. Британският концерн BP неотдавна също даде да се разбере, че планира да се намеси в деликатната екологична система в региона.

Цифрите са главозамайващи - под ледовете на Арктика вероятно лежат 90 милиарда барела петрол, прогнозираха американски геолози в широкомащабно изследване, изготвено преди три години по поръчка на правителството във Вашингтон. Пазарната стойност на това съкровище при сегашните цени на петрола би се равнявало на 9 трилиона долара. Следователно под Арктика лежат над 20 % от предполагаемите, все още неразработени, залежи на петрол и газ в света.

Надпреварата за съкровището в Северния ледовит океан върви с пълна пара. Неотдавна британският петролен концерн BP и руският енергиен гигант Роснефт сключиха пространно споразумение за разработване на очакваните петролни и газови залежи в руската част от Арктика. Двете компании планират заедно да сондират в търсене на петрол в южните части на Карско море, където двете компании се надяват да открият близо 37 милиарда барела петрол и големи количества природен газ. За сравнение сега общите доказани резерви на енергийни суровини на BP в целия свят се равняват на 18 милиарда барела. До започването на първите сондажи обаче ще минат още няколко години.

Арктика се оценява като една от най-деликатните природни системи в света, а BP миналата година причини в Мексиканския залив най-тежкия петролен разлив в историята на САЩ. Условията в териториите, разположени на север от Полярния кръг, са много по-сурови, отколкото в Мексиканския залив. Ако в тези води попадне петрол, то в ледените води на полярните морета той ще се разгради много по-бавно, отколкото в топлия Мексикански залив. В някои региони на Арктика океанът е дълбок хиляди метри и замръзва девет месеца в годината.

Засега Норвегия има най-голям опит

Според експерта по петрола Алек Кемп, професор по икономика в университета в Абърдийн, е нереалистично да се очаква, че компаниите ще се откажат от арктическия петрол предвид все повече нарастващия глад за енергийни суровини в света.
“Това е все едно от страх пред катастрофи да забраните автомобилостроенето”, посочва професорът. Все пак обаче финансовият риск за компаниите е огромен, допълва Кемп. Досегашните прогнози се базират единствено на по-скоро неясни оценки и могат да се окажат погрешни. “Преди да се извършат предварителни сондажи, никой не може да каже дали там наистина има петрол”, посочва експертът.

Да се направят пробни сондажи в Арктика обаче е много скъпо и досега такива не са предприети. Западните петролни концерни поемат риска, тъй като полагат усилия да получат достъп до крайно необходимите запаси и в много други части от света.
Миналата година Chevron взе лиценз за сондажни дейности в канадската част от Арктика. В САЩ Shell настоява бързо да получи разрешение за сондажи в Аляска. Нещо, което е само въпрос на време.

Самата комисия за разследване на екокатастрофата с BP в Мексиканския залив, която бе създадена от президента Барак Обама, неотдавна се застъпи за вдигане на мораториума, който “де факто” е наложен върху търсенето на петрол в Арктика, тъй като Америка има спешна нужда от “черно злато”.

Засега най-голям опит в разработването на полезни изкопаеми в Далечния Север има Норвегия, която от три години експлоатира газовото поле “Сневит” (Snоhvit - “Снежанка” в превод от норвежки - бел. ред.). По 140-километров тръбопровод по морското дъно природният газ се пренася до сушата, където се пречиства, втечнява и натоварва на танкери. Норвежката държавна компания Statoil оценява дневния добив на 20,8 милиона кубични метра.

Примерът на “Сневит” нагледно показват предизвикателствата пред опитите за сондиране в Арктика. Изграждането на обекта, който работи без производствена платформа на водната повърхност, тъй като всички технически съоръжения са разположени на морското дъно и могат да бъдат управлявани от разстояние, е било значително по-скъпо и продължително от планираното. Въпреки това правителството е одобрило втори газов проект в норвежката част на Баренцово море. Газът от находището “Голиат” (Goliat) трябва да се включи в газопреносната мрежа през есента на 2013 година. “За нас обаче петролните полета са дори още по-интересни, тъй като добивът на петрол от Северно море и Норвежко море намалява”, отбелязва Арилд Мое, директор по арктическите проучванията института “Фритьоф Нансен” край Осло.

Газпром се противопоставя на първия руски арктически проект

Русия също се стреми към Арктика, за да компенсира намаляващия добив от петролните и газови полета в Западен Сибир. Залогът е висок - миналата година руското правителство обяви, че до 2039 година ще инвестира 10 трилиона рубли (250 милиарда евро) за разработване на руския шелф. Близо 11 милиарда евро трябва да бъдат дадени за геоложки проучвания. Предвиждат се и инвестиции в ледоразбивачи, кораби, сондажни платформи и транспортна инфраструктура. Премиерът Владимир Путин вече обеща данъчни облекчения за проекта на Роснефт и BP. Критиците обаче отбелязват, че офанзивата към Арктика е само един опит на бюрократите да източат пари за проекти със съмнителна стойност.

Резервите на сушата още дълго време няма да бъдат изчерпани. На практика сега само двата държавни концерна Роснефт и Газпром могат да сондират за газ и петрол в руските арктически води. Руските компании търсят западни капитали и ноу-хау, както показва и сделката между Роснефт и BP.

Газпром пък вече работи с норвежкия концерн Statoil и френската енергийна компания Total по проекта “Щокман” (Sctokman) в руската част на Баренцово море. Щокманското находище е едно от най-големите все още неразработени газови находища в света. Предполага се, че то съдържа достатъчно газ, за да покрие за една година нуждите на целия свят. Работaта по него обаче е трудна и скъпа. Според доклад, оповестен от “Уикилийкс”, Statoil се е оплаквала от корупционните практики, които се вихрят от руска страната. Датата, за която бе планирано началото на експлоатацията на находището, бе отложена до 2017 година.

Дори тази дата обаче е съмнителна. Първият руски арктически проект се възпрепятства от самия Газпром. В края на годината вече може би ще започне производството на петрол от Приразломното находище в Печорско море. Сондажната платформа, създадена специално за работа при крайно ниски температури, неотдавна бе завършена и сега остава само да бъде инсталирана.

През последните години състезанието за суровините от Арктика се ускори, като прокарването на гранични линии е повод за ожесточени дебати. Според конвенцията на ООН по морско право от 1982 година, която регулира разпределението и експлоатирането на морски зони, една държава може да претендира за икономическа зона до 200 морски мили от бреговете си. За претенции върху части от Световния океан извън тези 200 мили е необходимо да се докаже разширяване на континенталния шелф на съответната страна под водата.

Поради тази причина държавите, които граничат с Арктика - Русия, Норвегия, Дания, САЩ и Канада са в остър спор, при който се опитват да докажат основателността на претенциите си. Перспективата за оползотворяване на арктическите залежи неотдавна стана повод Русия и Норвегия да сложат край на спор, продължил над 40 години, за точната граница в Баренцово море.

Разделителната линия бе твърдо определена, бяха договорени и форми за съвместна работа. “тъй като прогнозираме, че точно в източните части (на Арктика - бел. ред.) има особено богати залежи”, посочва норвежкият арктически изследовател Мое.
“Руските резерви би трябвало да са значително по-големи от канадските или гренландските”, допълва експертът.

Няма коментари:

Публикуване на коментар