петък, 28 януари 2011 г.

В най-голямата пещера на Земята

iskamdaznam.com
Той стъпваше смело по варовиковата скала, остра като бръснач и едва видима за невъоръженото око. В пещерата е непрогледен мрак, но се усеща тежката и влажна миризма от пещерата и джунглата.

За изследователя Марк Дженкинс усещането е като да си във вътрешността на планина. В тишината той успява да чуе капките вода по скалите, но сетивата му са притъпени от мисълта, че се намира дълбоко в недрата на Земята, в най-голямата пещера, позната на човека. Това е история за пещерата Ханг Сон Дунг във Виетнам и изключителното пътешествие на Дженкинс, който става един от първите, напълно проучили това природно чудо.
За да придобиете бегла представа за размерите на пещерата, ще ви кажем, че един участък от нея е почти 240 метра висок и 90 метра широк. Вътре може да се побере цял Боинг 747 или 40-етажен небостъргач. Има достатъчно място за цели селища.


Нека мракът и ужасяващите размери не ви заблуждават – пещерата кипи от живот. Под огромните “прозорци”, през които влиза светлина в пещерата, джунглата е намерила своето място, а прилепи и птици летят наоколо. Там, където цари пълен мрак, могат да се открият напълно слепи и бели щурци и риби.
Да се върнем малко назад във времето. Английските изследователи Хауърд и Деб Лимбърт провеждат експедиция до пещерата през 2009г. Двамата така и не успяват да стигнат до края, тъй като попадат на огромно препятствие – 60-метрова стена от кал и скали, която кръщават Великата виетнамска стена. Те прекарват зимата оглеждайки стената за дупки и вдлъбнатини, които да им помогнат при изкачването тази година. Преодолявайки това препятствие, Дженкинс стъпва там, където никой друг не е бил преди.


“Мисля, че това беше основното предизвикателство пред мен. Да съм редом то тези двама велики изследователи, преминавайки най-голямото препятствие в най-голямата пещера в света. Когато се изкачихме до горе, видяхме светлина и бяхме сигурни, че това е или краят на пещерата или трети прозорец. Това беше много специален момент за мен. Бяхме първите хора, стъпили там.

Минахме покрай едно място цялото пълно с пещерни перли, а те се откриват много рядко. Образуват се от капките вода, които от тавана падат върху варовиковата скала. Така в продължение на хиляди години капката образува перла. Истински късмет е да откриеш такава, а и обикновено са много малки. Ние открихме перли с големината на бейзболна топка. Невероятно.”


“Преминахме през цялата пещера. В онзи момент не знаехме, дали това е нова пещерна зала или е края на пещерата. Така както си вървяхме и се озовахме в джунглата, където валеше и продължихме направо, докато не се уверихме, че виждаме хоризонта и сме излезли. После поехме обратно в мрака. Наистина беше много вълнуващо за мен да съм един от първите, които са обходили напълно най-голямата пещера на планетата.”


“Великата виетнамска стена не е единственото предизвикателство. Дори самото стигане до пещерата беше много трудно. Всъщност това е причината тя да остане затворена за туристи. За да влезете трябва не само да сте много добре запознати с пещерите, но и да знаете как да си правите път в джунглата, където няма табели и пътеки.
Преминахме през една 2-километрова пещера, за да стигнем до този рай. Известно време вървяхме покрай река, след което отново поехме през джунглата. Това продължи два дни – наистина е трудно. Като в австралийската пустош. Много катерене по места, където няма пътеки, защото никой никога не минава от там. Важно е и да слушаш водача си, защото през повечето време изобщо си нямаш представа къде си. Много лесно можеш да се объркаш. Всичко изглежда едно и също, освен ако не си добре запознат с растенията и можеш да разпознаваш дърветата. На всичкото отгоре слънцето не се вижда, защото винаги е мъгливо, облачно и изпълнено с много гъста растителност.”


“И така, както следвах водача, изведнъж се озовахме пред огромна стена от растения. Веднага си помислих, че тук някъде трябва да има пещера. Вървяхме покрай тази стена, която си беше доста внушителна – висока около 60 метра. Чувствах се като в книгата за Тарзан или Хобит. Изведнъж пред теб листата се помръдват и се открива тази огромна черна дупка. Беше абсолютно черна и от нея се усещаше полъха на вятъра. Започнахме с подготовката и въжетата и малко по-късно се спуснахме. Това продължи сякаш цяла вечност.”

Вятърът всъщност е дъхът на пещерата. Сутрин въздухът влиза, а вечер излиза. Виетнамците използват това, за да откриват пещери. Застават на някой хълм и се обръщат към джунглата. Когато видят листата да се полюшват в иначе спокойната джунгла, значи е много вероятно наблизо да има пещера.

Топографията на пещерата е уникална, защото вътре могат да се открият не само обичайните карстови образувания и тунели, но и цели райони с джунгла, дървета, растения и животни.


“Спускането не беше напълно вертикално, а на около 45-70 градуса наклон на места. Когато слязохме, земята никъде не беше равна. Пещерата е толкова огромна, че когато парчетата скала са се откъснали от тавана и са паднали, на земята са се образували цели хълмове, по които трябваше да се изкачим или да заобиколим.

Вътре имаше и плажове, образувани от течащата вода. Беше изпълнено и с множество малки тунелчета, в които човек лесно може да се заклещи. Не е като да се спуснеш в пещерата и да вървиш по един равен коридор. Постоянно имаше завои и никъде нямаше прави тунели. ”
“Често трябваше да сме много внимателни. Пещерата е толкова огромна, че понякога трябва да пълзиш, а друг път да се катериш. В обикновена малка пещера скалните хълмове са по 1-2 метра, а в тази бяха по над 30 метра. Трябваше да опъваме въжетата, за да ги преминем. Друго нещо е, че някои от скалите по земята са изключително остри и ако се подхлъзнеш и паднеш, направо ти е спукана работата. Даже съм изненадан, че се разминахме без подобни инциденти.
Когато става въпрос за пещери, повечето хора ги е страх нещо да не им падне на главата и изпитват клаустрофобия. Пещерата беше умопомрачително голяма, така че единствено се притеснявах да не се срути тавана над нас. Това е нормален страх за обикновения човек, но геолозите са наясно, че срутванията са се случили преди 45 000 години и шансът да се случи отново точно сега са нищожни.”
“Реално най-голям шанс да се нараниш има докато се катериш – винаги може някоя скала да се отчупи или да се подхлъзнеш. При изследователите на пещери има и често срещано състояние, при което изпитваш много силна болка в краката. Получава се, когато ден след ден си на студено и влажно и са нужни месеци, за да отмине. Съществува и опасност от бързо покачване на водата. Така са загинали не един или двама изследователи. Обикновено водата идва от повърхността, при дъждове и бури, така че човек трябва винаги да е информиран за случващото се отгоре. Въпреки че тръгнахме през сухия сезон, в пещерата имаше много вода и по време на дъждовете със сигурност ще е много екстремно.”
Когато човек навлезе в естествена среда, където никога преди не е бил, това винаги оказва ефект. Ето какво казва Марк за възможността да се наруши екологичния баланс в пещерата при група от почти 50 човека.
“Аз също имах такива опасения. Това беше изследователска експедиция и затова бяхме толкова много хора. Това нещо не бива да се повтаря сега, след като знаем какво представлява пещерата. Следващата група, която ще дойде вероятно ще бъде много по-малка и хората ще знаят откъде да минат и какво да очакват. Болтовете, които използвахме при изкачването на стената причиниха разрушения, за които наистина съжалявам. Можехме да бъдем по-внимателни и си взехме поука. Вероятно можеше да открием друг път през пещерата, така че да ограничим щетите. Говорили сме си за това и всички сме съгласни, че следващия път със сигурност ще внимаваме повече.”
В района на Ханг Сон Дунг има още 150 пещери, някои от които са отворени за туристи. Съдбата на най-голямата пещера в света за момента е неизвестна, защото виетнамците смятат да я оставят недостъпна за хората.

“Не мога да кажа какво ще стане с пещерата. Не мисля, че ще видите туристи или пък изобщо много хора тук. Вероятно ще си остане едно от онези красиви кътчета, които учени и малцина избрани ще посещават от време на време.”
Марк Дженкинс е писател, катерач, изследовател и приключенец, който поема на физически тежки и опасни пътешествия за “National Geographic” там, където никой друг не иска да стъпва. Той наистина обича това, с което се занимава и очаква да се върне в пещерата.

“Мисля, че ще се върна. Наистина бих искал да се върна в тази пещера, но искам и да проучвам нови места. Да не знаеш какво те очаква е изключително вълнуващо.
Източник: environmentalgraffiti.com
Снимки: National Geographic

1 коментар: