петък, 28 януари 2011 г.

Падането на Рим и чумната епидемия са регистрирани от дърветата

bgnauka.com
Когато империите са във възход или в падение и болестни епидемии прочистват Земята, хората по традиция обвиняват за всичко това звездите. Но може би те трябва да обвиняват времето. Нов анализ на европейските дървесни пръстени показват, че умерено лято може да се окаже ключът към възхода на Римската империя и че продължителни засушавания, студ, както и други промени на климата може да са изиграли роля в историческите катаклизми като варварските нашествия през V век, довели до рухването на Рим или като чумната епидемия, наречена Черната смърт, която през XIV век унищожила населението в голяма част от средновековна Европа.

"Връщайки се 2500 години назад, виждаме, че има примери, които показват как изменението на климата влияе върху човешката история.", казва авторът на изследването, палеоклиматологът Улф Бюнтген от Швейцарския изследователски институт по горите, снега и ландшафта.

Изследването обхваща 9000 парчета дърво, най-вече - събрани през последните 30 години от археолозите, които използват дървесните пръстени, за да определят чрез тях възрастта на древни обекти, конструкции, техника, предмети и фрагменти от дърво. Този метод за датиране се нарича дендрохронлогия. С помощта на дървесните пръстени, взети от живи дървета като ориентир, дендрохронолозите сравняват дървесните проби от миналото. С помощта на дендрохронологията биолозите изучават биологическите промени през последните хилядолетия, а палеоклиматолозите и дендроклиматолозите - климатичните промени през хилядолетията.

Изследователите сравнявали записи, събрани през последните 200 години с проби от живи дървета, за да видят как температурата и влагата, са засегнали растежа на дървесните пръстени. Екипът разгледал дървени фрагменти от исторически сгради, дървета, запазени в реки или в блата, както - и образци от археологически обекти. Изследването използва 7284 дъбови проби от Франция и Германия, за да види кога и как влагата се е появила в дървесните пръстени и 1500 различни борови проби от голяма надморска височина в Австрия за създаване на температурен регистър.

През добрите сезони, когато водата и хранителните вещества са изобилни, дърветата изграждат широки пръстени с ясни и видимо отдалечени една от друга граници. При неблагоприятни условия като суша или застудяване пръстените са тесни.

Като имали данните за целия този 2500 годишен период, учените ги съпоставили с историческите събития и установили, че тази хронология има връзка със степента на просперитета в някои древни общества, като например Римската империя.
Топлите и влажни летни периоди съвпадат с епохите на просперитет на Римската империя и на средновековните държави. Топлото и влажно лято е идеално за селското стопанство. Променливият климат между 250 и 600 г. сл. Р. Хр. и през 1000 – 1200 г. сл. Хр. съвпада с упадъка на Западната Римска империя и с мащабните миграционни движения сред „варварските” народи – т. нар. „Велико преселение на народите” и с епохата на кръстоносните походи.

Определено сушавият III в. е период на сериозна криза в Западната Римска империя, белязан от варварски инвазии и политически и икономически сътресения. Размествания в няколко галски провинции.

Около 1300 г. сл. Р. Хр., от друга страна, започва внезапно застудяване в съчетание с по-влажно лято, валежи и наводнения. Немалка част от обработваемите земи се заблатили и станали неизползваеми. Зачестили неплодородните и „гладни” години. Хората били изтощени поради недохранването и станали по-податливи към различни заболявания. Това съвпада с чумната епидемия, унищожена почти половината от населението на Европа през 1347 г.

Резултатът от изследването сочи, че тежките климатични условия са свързани с демографските промени и катаклизмите в обществата.
Неделин Бояджиев, по материали от:
http://news.sciencemag.org/

Няма коментари:

Публикуване на коментар