Разчетоха генома на орангутана - почти еднакви сме

obekti.bg
Международен екип от учени успя да разшифрова генома на орангутана и стигна до изненадващото заключение, че той е много близък до човешкия.

Освен това се е променил много малко през милионите години, откакто сме се разделили в развитието си.

Орангутанът е най-далечният роднина на човека от човекоподобните маймуни. Генетичните ни пътища са се разделили преди 12-16 милиона години. Това е много отдавна, като се има предвид, че с шимпанзето сме се разделили преди 4,5-6 млн. години.

И въпреки това генетично сме свързани с орангутана много силно: 97% от генома ни е идентичен, пишат учените, ръководени от Девин Лок от университета Вашингтон в Сейнт Люис, САЩ, в сп. "Nature". Родството на човека с шимпанзето е малко по-близко - 99% идентичност на генома. Нещо повече, някои ДНК-фрагменти от орангутана са се съхранили у човека, но липсват при шимпанзето.

Над 100 учени от 31 института изследвали гените на 6 орангутана от о. Суматра и 5 от о. Борнео. Установено било, че ДНК-то им, по неясни засега причини, се е изменило много малко в сравнение с това на останалите примати, близки до тях. Възможно е заслугата да е на ниската активност на ретротранспозоните - елементи от ДНК, които се придвижват из генома и на които се дължат много от мутациите в него, предполагат експертите.

Името орангутан на малайски означава горски човек и напомня, че тези маймуни живеят главно по дърветата и рядко слизат на земята.

Въпреки бавните промени в генома на орангутана има голямо генетично разнообразие, твърдят учените. Двете популации - от Суматра и Борнео, имат двойно повече генни вариации от човека. На Суматра в свободно състояние живеят само 7000 орангутана, на Борнео - 50 000. Странно е как при този малък брой се срещат толкова много генни вариации, но те са предимство за оцеляването.

Геномът на шимпанзето бе разчетен през 2005 г., а на човека - през 2001 г.