събота, 29 януари 2011 г.

Алексей Жалов: Българи като че ли е мръсна дума в Албания

news.bg
Фотографска изложба за българите от албанския район „Голо Бърдо" е открита на 28 януари в Националния музей „Земята и хората" в София. Основен организатор е Сдружението „Нашенци". Сред организаторите са още Националният музей „Земята и хората", Фотографска къща „Ралица" и ВМРО - Българско национално движение.

Автори на изложбата са н.с. І ст. д-р Веселка Тончева от Института по фолклор при БАН и Алексей Жалов, изпълнителен зам.-председател на Българската федерация по спелеология, който бе любезен да даде интервю за news.bg.


Откъде е интереса у един спелеолог към българите от „Голо Бърдо"?
Моят интерес към „Голо Бърдо" бе мотивиран от филма, който бе излъчен по БНТ през 1993 г. На мен като спелеолог ми направи впечатление релефа на областта и реших, че там би могло да има пещери. Година по-късно моя милост и още трима колеги посетихме района и така попаднахме на българите там. Когато това се случи, ние прегърнахме идеята, че трябва да се работи тези хора да станат известни на българската общественост и ако може самите ние да направим нещо за тях.

Какво по-конкретно имахте предвид?
Още при първата ни спелеоложка експедиция, която организирахме през 2002 г., имахме ясното съзнание, че ако не можем да помогнем пряко, то можем да направим това косвено. Със самото си присъствие ние бихме могли да помогнем на хората в „Голо Бърдо" - чрез контакта им с нас - да се самоидентифицират. Защото това е един много сериозен проблем за тези хора. Част от тях не знаят какви са - българи или македонци. Не говоря за тези, които откровено казват: „Ние сме си албанци!", като имат предвид не тяхната национална принадлежност, а страната, в която живеят.

Доколко е запазено българското в „Голо Бърдо"?
Това е най-сложният въпрос. Една част от нашите сънародници там твърдо се определят като българи, докато други заявяват, че са такива конюнктурно - в зависимост кой ги пита! Затова е много трудно процентно да се каже какво е съотношението между тези, които се самоопределят като българи и македонци. За това по мое мнение определена вина има и българската дипломация. И то не само по отношение на българите в „Голо Бърдо", но и на тези, които живеят в останалите райони на Албания.

Явно имате преки впечатления от работата на нашите дипломати със сънародниците ни в Албания...
Искам да отбележа, че аз правя ежегодни спелеоложки проучвания от 1991 г. не само в централна част на Албания, където се намира „Голо Бърдо", но и на север, и на юг. През целия този 20-годишен период аз съм контактувал с българската дипломация, базирана в Албания, и съм си създал много приятелски връзки. Въобще следя къде отблизо, къде отдалеч какво там се случва в това отношение.

И каква е оценката Ви?
Според мен работата на българската дипломация в Албания е на критично ниско ниво. С изключение на някои периоди, когато в Тирана имаше по-отворени към темата дипломати. Изобщо много слабо се работи в това отношение. И фактът, че тези хора не са обект на едно по-специално, задълбочено, целенасочено внимание от страна на България се отразява зле на това кой като какъв се самоосъзнава.

А каква политика води Македония спрямо това население?
Македония води една много по-агресивна от нашата политика спрямо сънародниците ни не само в „Голо Бърдо", но и в другите райони на Албания. И резултатът е налице - на някои места, като например в голобърдското село Требище, много малко хора се осъзнават като българи или го правят това конюнктурно. Което неизбежно засилва позициите на македонската партия, която функционира в страната.

Само агресивната политика на Скопие ли ерозира българското самосъзнание на нашенците в Албания?
За увеличаващия се брой на самоопределящите се като „македонци" има и още една причина, която е много добре известна и за която отдавна се говори. Това е проблемът с получаването на българско гражданство. Аз мога да твърдя отговорно, че от момента, в който ние попаднахме там хората ни третират едва ли не като месии, които могат да направят всичко. Много често ни задават въпроса: „Защо ние като преди 4-5 години сме подали молби за българско гражданство, не го получаваме?" И това се точи с години, което също се отразява на това как тези хора се чувстват.

Не преекспонирате ли проблема?
Ще ви отговоря с думите на Иляз Камили, един много добър мой приятел, който е от този район и неотдавна ми каза: „Да, Майка България, но каква е тази майка, която е забравила децата си?" Нещо, което като го чух, направо ми излезнаха сълзи на очите, защото това е потресаващо! Затова и аз, да си призная честно, въпросът „Кой какъв е?" не го задавам на нашенците в Албания.
Но на предстоящото преброяване този въпрос ще бъде зададен и от отговора му в значителна степен зависи дали ще има българско присъствие в Албания. Да, това е точно така! И аз като човек, който се вълнува от този проблем, почти всеки ден си задавам въпроса: „Какво ще стане след преброяването?" Още повече, че има и друго нещо, което е определен минус за процесите на съхраняване на българщината в Албания.

Преди две години бе подписан договор за създаване на български културен център в Тирана и на албански в София. Той бе ратифициран от нашия парламент, но албанският парламент така и не го прави.

Как реагира България?
Лошото е, че българската държава не „подбутва" албанската, въпреки че сме в много по-благоприятна позиция от нея. А културният център е един сериозен инструмент, който може и трябва да се използва.

А беше ли поставен този въпрос при посещението на министър Божидар Димитров в Албания през миналата година?
Нямам информация дали този въпрос е бил повдигнат, но според мен държавата като цяло търпи сериозни упреци по отношение на това какво се прави спрямо сънародниците ни в Албания. Защото, поне в моите очи, посещенията на наши политици, включително и на президента, и на външния министър, и на министъра без портфейл за българите в чужбина не са променили с нещо ситуацията. Най-малкото, като признаване на българите в Албания на статут на национално малцинство.
Не отивате ли отново в крайност?
Официална Тирана е признала за малцинство „македонците", но изглежда „българи" като че ли е мръсна дума в Албания. Въпреки че в някои от изявленията на отговорни албански политици като Сали Бериша и Фатос Нано, под сурдинка се признава за наличието на българско национално малцинство. Но какво от тов, след като в официалните документи то не съществува? Така че този въпрос е изключително сериозен. И ако на предстоящото преброяване не се даде възможност определени хора там да се определят по съвест като българи, тогава нещата за нас ще са само един блян.

Казвате, че сме на път да запишим поредния блян в историята си. А има ли някаква алтернатива?
Да, има! И тя е да се върнем към онова време на по-агресивната политика от началото на 30-те години на миналия век, когато всяко нещо по отношение на българите в Албания се е правело сериозно. Иначе тези хора ще ги загубим!
Евгений Еков

Няма коментари:

Публикуване на коментар