В Костенец се разработват проекти за минералните находища

citybuild.bg
Проектите предвиждат използването на водата и за отопление и повишаване на енергийната ефективност на сградния общински фонд.

В резултат на промяната в Закона за водите минералните извори, които са изключителна държавна собственост, ще се дадат за стопанисване на общините, в чиито територии се намират. Това означава, че вече не басейновите дирекции, а общинските власти ще предоставят правото на концесия и съответно таксата за водовземане ще отива в общинския бюджет. Това ще стане само ако общината заяви писмено пред МОСВ желанието си да поеме отговорностите за стопанисване на минералните си извори. Тези писмени заявления трябва да се подадат от кметовете до 31 януари, в противен случай правото на управление на минералните води отпада.
Костенец е първата община в България, която получи разрешение да управлява и ползва находищата на минерална вода „Костенец" и „Момин проход", които са изключителна държавна собственост. Кметът Иво Тодоров подаде заявление в МОСВ на 03.01.2011г. за възвръщане на два от трите минерални извора.

На територията на общината има общо три минерални извори, от които само два попадат в Списъка на находищата на минерални води по Приложение №2 от Закона за водите, които могат да бъдат предоставени за управление от общините за 25 - годишен срок, одобрен от министъра на околната среда и водите Нона Караджова. В следствие на издадените разрешителни общината вече има правото да се разпорежда с водата от извора в гр. Момин проход и сондажа в с. Вили Костенец, които са с неизчерпаеми експлоатационни характеристики.

Промените в Закона за водите и възможността, която се дава на Община Костенец да стопанисва намиращите се на нейна територия минерални извори, освен че ще доведе до внасяне на допълнителни постъпления в местния бюджет, ще даде тласък в развитието на балнео- и спа туризма в региона, ще даде възможност за реализиране на обществено полезни проекти, свързани с енергийната ефективност на общинския сграден фонд и ще засили инвеститорският интерес към земите в районите на Костенец, Момин проход и Пчелина.

Преди издаване на предвидените от закона разрешителни за концесия кметът на общината трябва да възложи оценка и да представи документите за утвърждаване на експлоатационните ресурси от тези находища. Оценката може да бъде поръчана и от лицата, искащи да ползват минералната вода. При този вариант същите ще имат предимство при получаване на правото за ползване и ще им бъде приспадната такса водовземане за първите 6 месеца от периода на концесията. Таксата за водовземане вече ще влиза в бюджета на общината.

Кметът на Община Костенец Иво Тодоров заяви за БНР, че минералните извори са ресурс, който е определящ за развитието на района и че усилията на общината ще се насочат към реконструкция и модернизация на съоръженията за минерална вода и за насърчаване на проекти, свързани с хипертермалните и уникалните й лечебни характеристики.

Общинската администрация в парньорство с бизнеса и местни сдружения вече работи по изграждане на стратегия с конкретни мерки за популяризиране на района като изключително подходящ за ефективно балнео- и климатолечение, за развитие на модерен СПА туризъм и във връзка с това с висока степен на възвръщаемост и доходност на инвестициите в земи и недвижими имоти в района.

Община Костенец се намира в Югозападна България, на 74 км югоизточно от столицата София и на 80 км от Пловдив. Разположена е в сборното място на два планински масива: Рило-Родопския от Източните Родопи и северозападните склонове на Рила планина, и масива на Ихтиманска Средна гора (връх Еледжик), и неговите предпланини. Релефът е много разнообразен - от равнинен до полупланински, планински и алпийски при върховете Равни чал (2638 м) и Белмекен (2626м).

Климатът в района е умерено континентален под влянието на западните и северозападните ветрове. Характеризира се с топло до горещо лято и не много студена зима. Снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината.
Общината с трите си балнеокурорта е утвърден туристически и здравно-профилактичен център. Броят на туристите и гостите е около 7 500 годишно, като през лятото заетостта на хотелите е почти 100%. С поемане на управлението на лечебните минерални извори и с разработване на мерките, свързани с популяризирането на района като модерна балнео и СПА дестинация, се предвижда броят на почиващите в балнеокурортите многократно да се увеличи.

Минерална вода от сондаж "Костенец"

Водата е слабоминерализирана, хидрокарбонатна, сулфатно-натриева, флуорна, силициева, с радон, сероводород и литий. Прилага се външно за ставни, сърдечносъдови и кожни заболявания и заболявания на устната кухина. За питейно лечение се прилага при стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни и бъбречни болести, както и при диабет, подагра и професионални увреждания. Правят се инхалации при белодробни заболявания.

Минерална вода от Момин проход

Тя е слабоминерализирана, хипертермална, сулфатно-натриева, със съдържание на радон 0 550 емана и флуор. Съдържа 17 микроелемента. Тя е втората по радиоактивност минерална вода у нас и е на трето място в Европа. Главната й стойност като радонова вода се основава на трите показателя - висока радиоактивност, висока температура от 56 до 64 градуса и голям дебит. Има приятен вкус, без мирис и цвят. Водата лекува най-вече заболявания на горните дихателни пътища, белите дробове, сърдечносъдовата, нервната и храносмилателната система, а също така действа общо тонизиращо и противостресово. Прилага се за питейно лечение при подагра, диабет, затлъстяване, включва се като питейно лечение и инхалации при алергични заболявания като бронхиална астма, ендогенна екзема.