В геоложката история на Земята атмосферата и климатът и са проявявали редица особености, но най-интересни са редуващите се глобални затопляния и ледниковите епохи. Палеонтоложките данни показват, че древните растения избягвали моментите на затопляне на климата чрез изместване по-високо в планините, където надморската височина компенсира покачващите се температури (вероятно и тогава е било в сила правилото, че на всеки 100 метра по-голяма надморска височина температурата спада с 1градус по Целзий).
В настоящето, когато къде с по-убедителни доказателства за антропогенната причина, къде не, наблюдаваме промяна на глобалния климат в посока към неговото затопляне.
Във връзка с това учените изготвят модели – това са предсказващи математически уравнения, които имат за цел да опишат какво евентуално би се случило с климата, растенията, животните, хората и редица други показатели.
По отношение на растенията моделите предсказват поведение, подобно на онова, регистрирано за отминали преди хилядолетия глобални затопляния – очаква се, че растителността ще се "премества" по-високо в планините, избягвайки покачващата се температура в сегашните им местообитания.
Наскоро изследователи от Калифорнийския университет, Дейвис, САЩ, установили чрез проследяване на 65 растителни вида за период от 70 години, че подобни модели не само са неточни, но и напълно погрешни. Вместо да се "качват" нагоре в надморска височина, растенията, напротив, "слизат" надолу, към по-ниски местности. Това се случва с около 80 метра в изследвания период (1930 - 2000).
В търсене на причината за такова разминаване, учените проследяват редица други параметри освен промяната в температурата. Оказва се, че наред с покачващата се температура се повишава и влажността и валежите, което дава предпоставки не само за оставане на растенията на същата надморска височина, но дори и за преминаване в по-ниски области.
Така се доказва, че не температурата сама по себе си е показателен фактор за това какви процеси ще протекат в екосистемите при продължаване на тенденцията за глобално затопляне. Явно е, че температурата не е водещият фактор, който описва хабитатите на растителните и животински видове.
Откритието е с глобална значимост, тъй като е в сила за най-северните части на полукълбото отвъд 45 градуса. Това включва териториите на северните САЩ, Канада,
голяма част от Европа и Русия.
Изследването е и пример за това как фундаменталната наука може да е от голяма полза при изготвяне на планове и осъществяване на политики в областта на опазването на околната среда. Резултатите са публикувани в престижното научно списание Сайънс.
----------
Източник: Shawn M. Crimmins и съавтори, 2011. Changes in Climatic Water Balance Drive Downhill Shifts in Plant Species’ Optimum Elevations. Science: 331 (6015), 324-327. DOI:10.1126/science.1199040
Снимка: seemallorca.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар