четвъртък, 6 януари 2011 г.

Подземието става музей срещу 3 млн. лв.

© Йорданка Кандулкова

Жълта лента с надпис „Не преминавай” прегражда входа. Към подземието се слиза по нестабилна дървена стълба. За несвикналия човек долу е лабиринт и веднъж залутал се между гробниците, не е трудно да се изгуби. На една от стените се вижда закачалка с работни дрехи, тук-там кофи, дъски, липсват само няколко наследници на Баш майстора, за да заприлича на поредния софийски строеж. Слава Богу, тук не се опитват да издигнат бетонна грозотия, а точно обратното – да вдъхнат живот на нещо старо.

И добре забравено. „Като пространство е доста сурово, но може да се направи”, казва ръководителят на проекта арх. Васил Китов. Работната площадка се простира на площ от 900 кв. м. До момента са разкрити 53 гробници, но бройката им се увеличава. Както и останките на 4 стари църкви.

„Това е теренът на главния средикийски некропол”, казва арх. Китов, докато показва находките, намиращи се на 6 метра под пода на базиликата „Св. София”. На това място се е намирало гробището на античния град Сердика. „На около 300 метра от града, некрополът е доста голям по площ – от източната порта при бившия Партиен дом до ул. „Сан Стефано” на изток и от бул. Дондуков” до бул. „Гурко” в двете посоки север-юг”, разказва архитектът.

Първите проучвания на гробниците под „Св. София” са правени в началото на миналия век от известния археолог, по-късно министър-председател и регент на Симеон II проф. Богдан Филов. Тогава е разкрита около 1/3 от това, което може да се види днес. Останалите разкопки са правени през последните 10-12 години. В момента специалистите са разкрили 53 гробници, датиращи от различни периоди на историята на града. „Това място се използва като некропол от около II в. пр. Хр. до около втората половина на IV в. сл. Хр. Тук по всяка вероятност е построена първата християнска църква във втората четвърт на IV в. Една малка, скромна църквица, първата църква на територията на София, разказва арх. Китов. Храмът е вдигнат около 400-450 години преди българите да се появят по нашите земи. През следващите 250 години са построени още две църкви. Последната е вдигната в края на VI или началото на VII век. Според Китов стените на сегашната са на 1500 години. За това време обаче са преживяли доста. След падането на България под турско робство църквата е превърната в джамия. Стените й са разрушавани от земетресения два пъти, след което оцелялата част е превърната в склад. Възстановяването на храма започва след Освобождението. Преди години пък докато машините на „Топлофикация” копаят в близост до църквата, удрят стените на една от гробниците и я разрушават. „Казахме им, че или ще си платят, или няма да има топлопровод”, казва реставраторът инж. Светослав Митанов. Днес в някои гробници могат да се видят раннохристиянски стенописи от III в.
До момента за разкопките под църквата са похарчени около 1,1 млн. лв. За да бъде завършен проектът и гробниците да станат достъпни за посетители, са нужни още 2 млн. лв. Засега специалистите имат обещания, че пари ще бъдат отпуснати, но казват, че ще повярват, когато ги видят. Според плана работата трябва да приключи през 2012 г. „Крайният резултат трябва да повтори схемата на горния храм”, казва Митанов. „Това е абсолютно непопулярно, 90% от софиянци не знаят изобщо, че под Св. София има нещо. Това е. За съжаление е така”, твърди пък неговият колега арх. Китов. В същото време е убеден, че гробниците показват 22 века от историята на София и са безспорно историческо и културно богатство. Според него цената, която държавата трябва да плати, за да се завърши обектът, е нищожна в сравнение с това, което може да бъде показано.

„Апсидата на първата църква ще бъде покрита с една прекрасна мозайка, която в момента е изнесена за реставрация, но когато бъде готова, всичко това ще бъде направено със стъклени стълби, с пасарелки, изобщо както е в нормалния свят и ще може да се показва. Много хора казват – уникално, не е уникално, има го и на други места, но по нашите земи го няма”, казва той. След края на работата екипът планира да обособи един кът в памет на всички, живели на територията на града – сердикийци, средечани и софиянци. „Един символ на града, може би някаква пластика”, казва Митанов.
Самуил Димитров

Няма коментари:

Публикуване на коментар