Учени ще правят действащ модел на Земята

dnes.bg
Това може би е един от най-мащабните компютърни проекти, предприемани някога от човека. Група учени от различни страни смятат да създадат симулатор, способен да възпроизвежда всичко, което става на Земята – от времето и епидемиите до международните финансови изчисления и задръстванията в Бирмингам, съобщава ВВС.

Под името "Жив симулатор на Земята" (LES), този проект е призван да помогне на учените да разберат какво се случва на нашата планета, как човешкото поведение влияе на развитието на обществото и по какъв начин се формира околният свят.

"Много от днешните проблеми – включително социалната и икономическата нестабилност, войните, разпространението на болестите – са свързани с човешкото поведение, но, изглежда, има сериозно неразбиране как работят обществото и икономиката", казва д-р Хелбинг от Швейцарския федерален технологически институт, оглавяващ проекта FuturICT, в рамките на който ще бъде създаден симулаторът.

Ускорител на знания

Благодарение на такива проекти като Големия адронен колайдер – ускорителя на елементарни частици, построен на границата между Франция и Швейцария – учените знаят повече за древната Вселена, отколкото за собствената ни планета, твърди д-р Хелбинг.

На човечеството, добавя той, е нужен ускорител на знания, в който не да се сблъскват елементарни частици, а различни области от знанието. "Откриването на скритите закони и процеси, определящи живота на обществото – това е най-насъщната задача на нашия век", казва ученият.

Резултат на тази работа може да стане LES. С негова помощ може да се прогнозира разпространението на инфекциозни заболявания – такива като свински грип – и да се определят методи за борба с климатичните промени или дори откриването на най-фините намеци за финансова криза.

Как обаче може да функционира такава колосална система? За начало е необходимо да се натрупат данни – огромно количество данни, които да включват всичко, което става на планетата, казва д-р Хелбинг.

А двигател на системата ще стане верига още несъздадени компютри, способни да обработват информацията с невиждана скорост. И макар че "строителният материал" за тази система още не е готов, данните за нея вече се събират, добавя ученият.

За пример може да се посочи, че в рамките на проекта "Кожата на планетата", осъществяван под егидата на Американската космическа агенция (НАСА), се създава глобална система датчици, събиращи климатична информация от въздуха, земята, морето и Космоса.

Освен това, според д-р Хелбинг, той и неговите колеги вече са определили в интернет над 70 източника на данни, които може да се използват. Сред тях са онлайн енциклопедията Wikipedia, картографската услуга Google Maps и хранилището на данни на британското правителство Data.gov.uk.

Блатото информация, в което тънем

"Интеграцията на такива потоци данни, получени в реално време, с милиони други източници на информация – от финансовите борси до медицинските наблюдения или, да речем, социалните мрежи – ето кое в края на краищата ще стане хранителна среда за работа на симулатора", убеден е д-р Хелбинг.

А следващата крачка ще е определянето на рамките, които ще позволят трансформирането на това гигантско блато от данни, в което напълно може да се затъне, в някакви модели, които могат доста точно да възпроизведат това, което става на Земята.

Това ще стане възможно само с привличането на социолози, компютърни специалисти и инженери – те ще определят правилата, по които ще работи LES. И тази работа не трябва да се поръчва на традиционните изследователи социолози, убеден е д-р Хелбинг, тъй като в техния случай обикновено години работа водят до получаването на ограничени обеми данни.

Не трябва да се разчита на резултатите, които са получени по-рано – технологията, която ще е идеална за безупречната работа на LES, ще се появи едва през настъпващото десетилетие, смята ученият.

Човешкото поведение

Тъй като LES трябва да представлява мозайка от гигантски обеми данни, той едновременно ще трябва да разбира и какво означават всички тези данни. А това според д-р Хелбинг ще стане възможно само с узряването на технологиите и т.нар. семантичен интернет.

Да речем, базата данни за замърсяването на въздуха днес от компютърна гледна точка ще изглежда примерно както сведенията за глобални финансови трансакции: това е общо взето просто огромно количество различни цифри.

А технологията на семантичния интернет кодира не само самите данни, но и тяхното описание, което дава възможност на компютъра да разбира информация в по-широк контекст. Освен това, добавя д-р Хелбинг, новият подход към обединението на данни изисква отделянето на общата информация от имащата отношение непосредствено към конкретен човек.

Това ще позволи на системата LES да работи с информация за дейността на един или друг човек, но без да бърка личните му данни.

Тъй като едва ще се определи подходът към обработка на мащабни обеми информация от социален и икономически вид, ще се появи необходимост да се строят суперкомпютърни центрове, които ще могат да събират тези данни, да ги анализират и да възпроизвеждат това, което става на Земята.

Дори самата задача за построяването на мрежа с такава мощност, която ще позволи движението на колосални обеми информация, необходими за LES, е много сложна. Но не бива да се смята за неразрешима, твърди специалистът.

Ако се погледне на мощността на фирмата Google, например става ясно, че LES не трябва да се препъва в този проблем, съгласен е и Пит Уордън, основател на проекта OpenHeatMap и специалист по информационен анализ.

Ръководството на Google с неохота говори за обема данни, който порталът е в състояние да обработва. Според слухове за май 2010 компанията е разполагала с около 39 000 сървъра, на които са обработвани около един ексабайт данни на месец.

Информацията далеч не е всичко

Ако се отчете, че за симулацията ще са достатъчни няколкостотин ексабайта информация, обработвани по цял свят, самата обработка на данни няма да е слабото място на системата, предполага Пит Уордън.

"Сборът необходими данни ще представлява далеч по-трудна задача, като и разбирането какво полезно може да се извлече от получените данни", казва той.

"Огромният обем информация не е достатъчен за достоверно моделиране на планетата – твърди Уордън. – Икономиката и социологията, независимо от информацията, достъпна в последно време, така и не могат да създадат теория, способна да предсказва бъдещите процеси. Не съм сигурен, че още по-голям обем информация тук ще промени нещо".

"Работата не е там, че знаем недостатъчно за проблемите на нашия свят, проблемът е, че не предприемаме никакви действия въз основа на наличната информация", твърди ученият.

Независимо от цялата сложност на проекта, още по-голяма грешка според д-р Хелбинг би било нежеланието да се използват съвременните и бъдещите възможности на компютрите за по-добро разбиране на глобалните социо-икономически тенденции.

"В последните години стана например очевидно това, че са ни необходими по-ефективни показатели от БВП, за да се оцени развитието на обществото и качеството на живот на населението", казва той.

"В края на краищата същността на LES се състои в това да се получават по-съвършени методи за оценка на състоянието на обществото – казва Хелбинг, – например по такива въпроси като здраве, образование, околна среда и накрая, което е не по-маловажно – щастие".