понеделник, 10 януари 2011 г.

Ясен Сливенски: Нараства броят на жертвите и огромните размери на щетите при бедствия

09 януари 2011 | 20:35 | Агенция "Фокус"
За реакцията при природни бедствия и кризисни ситуации през 2010 година пред Агенция „Фокус” Ясен Сливенски, директор на дирекция „Подготовка и помощ при бедствия” към Българският червен кръст и координатор към Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец.

Фокус: Г-н Сливенски, според еврокомисаря по хуманитарните въпроси и реакция при кризи Кристалина Георгиева природните бедствия през 2010 г. са причинили рекорден брой жертви и огромни материални щети. Каква роля играе подготовката, за да не се стига до жертви?
Ясен Сливенски: Това, което европейският комисар изнесе като данни, напълно отговаря на това, което международното движение на Червен кръст и Червен полумесец чрез своите 186 национални дружества потвърждава. Наблюдаваме все по-голям брой бедствия с все повече жертви. Достатъчно е да си припомним земетресението в Хаити преди една година. След това хронологично имаше по-големи бедствия и наводнения в централна Европа – Полша, Чехия, съседни държави – Молдова, Украйна през лятото. Конфликтът, който избухна в Киргизстан, 100 хил. души бяха бежанци в Узбекистан. В края на годината в района на Балканите – Албания, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина – всички бяха засегнати от наводнения и земетресения. Това потвърждава абсолютно нарастващия брой на жертвите и огромните размери на щетите. Мога да потвърдя, че бедствията нарастват. Научните спорове за климатичните промени, които все още продължават в научните среди, ни карат все повече да се убеждаваме, че промените в климата оказват влияние за увеличаването на бедствията от природен характер. Според статистиката на проведените реални операции за подпомагане - над 60% от бедствията са наводненията. Това са бедствия, които са засегнали най-голям брой население. Бедствията имат климатичен характер. Имаше наводнения в Таджикистан, в Азербайджан - от общия брой на бедствията през годината 60% са наводнения. Глобалната температура ще продължи да се повишава. Има различни сценарии и очаквания за затопляне. Очаква се глобалната температура да се повиши от плюс 1.8 градуса до 4 градуса. Бедствията, свързани с климата и времето, са се удвоили през последните 20 години. Увеличават се така наречените нетипични бедствия. Там, където не е имало цунами или торнадо, в България преди нямаше такива неща, сега вече се наблюдават и такива явления. Промените в климата водят до все повече топли и студени вълни. Помним жегата на Балканите през 2007 г. През 2008 г. в Молдова бяха най-големите засушавания. Имаше голяма смъртност сред възрастните, хората с увреждания и малките деца, които са най-уязвимите групи. Ледниците също се топят. Промените в климата се отразяват на здравето на хората и на здравните грижи, наблюдават се тропически заболявания в нови зони, има борба с маларията не само в Африка, но и на места, където е била унищожена много, много отдавна.

Фокус: Какво може да се направи за превенцията срещу бедствия?
Ясен Сливенски: В световен мащаб, глобално погледнато с превенцията от бедствия се занимава не само международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец, но и агенциите на ООН, сега и на ЕС и г-жа Кристалина Георгиева. Факт е, че не само се говори, но и се работи за превенцията и за ранното оповестяване. На базата на данните от учените, които правят своите прогнози и подават информация, ние трябва да се подготвим. Не можем да променим климата или природата, но трябва да се адаптираме към това, което се случва. Трябва да свикнем с мисълта, че ще вали все повече и повече и, че трябва да си чистим реките. Ние, хората, хвърляме отпадъците, залесяването е проблем, горите в развиващите се страни се унищожават. Всичко това спомага при дъждове и интензивни валежи да има жертви. Водата няма естествена спирачка, каквато са горите, и се движи със скорост все едно по магистрала. Това са така наречените бързи наводнения, при които водата, събирайки се от планината от различни дерета, става висока два метра, минава за половин час през едно село, помита всичко по пътя си и след един час няма никаква вода вече. Правят се неща, но бедствията, които се случват, изискват много повече усилия и повече организации да се обединят заедно. Има най-различни подходи за реагиране. Международната федерация включва 186 държави, които имат национални дружества. Има глобален алианс за намаляване на риска от бедствия, има и трансгранично сътрудничество на Балканите по линия на Червения кръст и Червения полумесец в случаи на бедствия. Има изградени екипи, които включват над 120 човека от държавите в Централна Европа, обучени за работа и оценка на терен. Когато бедствието се е случило, те се изпращат, за да подпомогнат съответното национално дружество и съответно населението на държавата. Към международната федерация има ресурсен център по климата, той се намира в Холандия и подпомага всички национални дружества по стратегии и с програми – как да се работи с населението и как то да се подготви за това, което предстои. Това е само част от едно глобално споразумение, което има между световните организации, каквато е федерация на Червения кръст и Червения полумесец и агенциите на ООН за намаляване на риска от бедствия.

Фокус: Вие имате голям опит при работа на терен. Какво е най-важно при такива акции и има ли достатъчно обучени хора у нас?
Ясен Сливенски: В България има обучени хора, но не мога да кажа, че те са достатъчно. Всеки уважаващ себе си професионалист прави планове и предварителни разчети в случай на бедствие, но никога бедствията не са съобразно тези планове. Имаме желанието и работим, за да привлечем повече сътрудници. Червеният кръст по света, както и БЧК работи с доброволци. 2011 г. е международна година на доброволците и ние се гордеем с нашите доброволци. При различните бедствия, които ни се случиха, се видя нуждата от много и различни организации. Не може само Червеният кръст, само „Гражданска защита” или само Пожарната да ликвидира или да подпомогне едно бедствие от голям мащаб. Работим именно, за да имаме повече обучени и добре квалифицирани доброволци. Работим добре и с другите елементи на така наречената единна спасителна система – „Пожарна аварийна безопасност и защита на населението”, екипите на „Гражданска защита” и „Спешната помощ”, както и нашите екипи. Ние също имаме роля за подпомагане на населението. Тренираме в условия, когато няма бедствия, имаме координация и след всеки отделен случай се прави обобщение на уроците, които сме научили, за да си подобрим дейността. Не мисля, че имаме достатъчно обучени хора, имаме още какво да направим, за да привлечем повече доброволци за работа при бедствия. От една статистика, която имам от моята работа като делегат на Международната федерация, от 100 човека, които са заявили готовност да работят при дадено бедствие, 30% се отзовават. Хората не са на заплата, едни пътуват, други са някъде, трети може да е пострадал, затова трябва да има повече.

Фокус: Вие сте започнал работата си в БЧК като доброволец, какво ви привлече в доброволческия труд?
Ясен Сливенски: Това беше, когато бях в университета през далечната 1985 г. Първата помощ беше много интересна за мен като ученик. Като студент участвах в организирането на лагери за деца с увреждания от цяла България. Така започнах като част от екипа, който се грижеше за над 120 деца. Всяко лято те се събираха в продължение на повече от 20 години. Помня очите и благодарността на тези деца в инвалидни колички, които не са имали възможност да пипнат водата. Много романтично звучи, но е така. Очите на тези деца и благодарността им е това, което заразява, и те кара да продължаваш. През всички години доброволците, които са идвали по-скоро са доведени от техен приятел, който също е доброволец. Става им интересно, идват, виждат и остават. Някои си тръгват естествено, но много от тях остават.

Фокус: Имате ли критерии, по които подбирате доброволците, и по какви програми се обучават те?
Ясен Сливенски: Има критерии. При бедствия те трябва да са физически и психически здрави, тъй като се работи в екстремни условия. Трябва да са пълнолетни, защото трябва да носят сами отговорност за себе си. За да дойдат при нас, трябва да могат да оказват първа помощ и да имат завършен курс. За предпочитане са хора, които имат опит в екстремни спортове – алпинисти, пещерняци, за да имат допълнителни технически умения. Това не е задължително и не е основното, но помага. Имаме написани изисквания кой може да бъде член на доброволните екипи за работа при бедствия. Те се разпределят в 28-те областни съвети на БЧК. При нас имаме национален екип, който е към секретариата на БЧК. Отделно имаме и щатни служители и специалисти. Колегите ни от другите структури - Планинска спасителна служба има екип от 30 човека планински спасители с кучета, които са специално обучени за работа в лавини, освен ежедневната си работа в планината, те са обучени за изваждане и спасяване на хора от сгради с нарушена стабилност – т.е. при земетресения. И те се включват. Имаме екипи от водно-спасителната служба, които действат при наводнения. Това са предимно водни спасители, които са с много добра водна структура. Те са действащи спасители, но допълнително са обучават за работа при бързи води, когато стават наводнения. Имаме бежанско-мигрантска служба. В случаи на навлизане на бежанци действаме съвместно с тях. Всеки си знае съответно ролята и мястото, защото БЧК са поели ангажимент към държавата.

Фокус: Кои са най-големите опасности за бедствия в България?
Ясен Сливенски: Ще се върна пак към статистиката на Международната федерация, която ви дадох за 2010 г. Според нея повече от половината бедствия са наводнения. И в България най-често ни засягат наводнения. След това най-катастрофални биха били земетресенията. Другото са пожарите, силни ветрове и бури и заледявания. Това са видовете бедствия, като не трябва да изключваме и технологичните бедствия, но за тях БЧК няма такава голяма роля.

Фокус: Какво основно трябва да знаят гражданите при бедствие?
Ясен Сливенски: Първо информацията, която се подава, от специализираните органи – общински или централни власти. Добре е хората да са информирани. Ние работим с населението, работим и в училищата, като се стремим да обхванем все повече и по-голям брой ученици. Това е бъдещето, когато от малки децата имат интерес, те го предават в семейството си в бъдеще. Има примери по света и ние също ги практикуваме, че първото е информация и добре да сме подготвени. Самите ние като семейство и общество да сме по-добре подготвени. Трябва да знаем къде са ни важните документи, ако сме чули, че предстои някакво бедствие. В зависимост от сезона трябва винаги да имаме храна и вода, радио, защото най-важното е информацията. Второто по важност е да няма паника и трето да знаем към кого да се обърнем.

Фокус: Къде се наложи да помагате тази година и наистина ли тя беше по-трудна за вас?
Ясен Сливенски: Тази година взех участие в три мисии. В Узбекистан бях в състава на глобален екип на Международната федерация, т.е. не само за региона на Европа – това е така нареченият екип за координация и оценка на място на терен на дейностите. Това беше във връзка с бежанците от Киргизстан, когато над 100 хил. души преминаха в Узбекистан. Там работихме 16 дена и то в много нетипични условия – ежедневната температура беше плюс 43 градуса, като един от дните беше над 50 градуса. Имаше 100 хил. души, които бяха в палатки по разни стадиони без нито едно дърво. Трябваше спешно да направим оценка и да доставим най-необходимото, като вода, дрехи, одеала. Следващата ми мисия беше в Молдова, където имаше наводнение. Там правихме оценка на щетите и нуждите. Целта на екипа, който бяхме, беше да направим предложение до Международната федерация в Женева, да бъде отпусната спешна помощ за продължаване на операцията. И над 200 хил. евро във вида на различни стоки се получиха и бяха разпределени на населението. Имах и мисия в Босна и Херцеговина, където също имаше наводнение.
Красимира ГЕОРГИЕВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар