петък, 14 януари 2011 г.

Никола Петров, астроном: Земята я очаква сблъсък с комета, но никой все още не знае кога

13 януари 2011 | 16:26 | Радио "Фокус"-Смолян
Слънцето през втората половина на декември бе подложено на истинска „кометна атака” – в течение на десет дни в светилото се забиха над 20 комети, съобщи НАСА. „Кометната „атака” започнала на 13 декември и завърши на 22 декември 2010 г. За това, крият ли тези удари някаква опасност за живота на Земята, радио „Фокус” – Смолян разговаря с астронома от Националната астрономическа обсерватория на Рожен Никола Петров.
Фокус: Г-н Петров, стана ясно, че през месец декември общо 25 комети са се сблъскали със Слънцето. Опасно ли е това явление по някакъв начин за Земята?
Никола Петров: Единственият начин да се наблюдават тези, т.нар. близкоминаващи комети, удрящи се в Слънцето, е от спътника „SOHO”. Това е международна станция за наблюдение на Слънцето и слънчевите прояви на него, посредством 13 специални инструменти на нея. Станцията е изстреляна преди повече от 10 години. Намира се в т.нар. Първа лагранжова точка – мястото, където гравитация между Слънцето, Луната и Земята се уравновесява и по този начин спътникът не се нуждае от енергия, за да запази позицията си в орбита. От земната повърхност няма възможност да се наблюдават комети, които се удрят в Слънцето, защото земната атмосфера пречи. Те са малки комети и могат да се забележат само от космоса. Така, че ние и никой друг от Земята с телескоп не може да ги наблюдава. SOHO засича много такива комети и е вярно, че всеки месец средно на Слънцето падат от четири до шест комети, като това е минимумът. Може да падат и много повече както сега, може и да са една-две на месец. Не бих казал обаче, че това е нещо абсолютно необичайно, но можем да кажем, че е нещо смущаващо. Земята, Слънцето, Слънчевата система обикалят около центъра на нашата Галактика със скорост от около 210 км в секунда. Ние обаче не обикаляме в плоскостта, идеалната плоскост на Млечния път и образно един път ние сме под тази плоскост, а друг път над нея. На всеки 50 млн. години ние пресичаме плоскостта на Млечния път, гравитационната плоскост. Когато я пресечем, се получава т.нар. гравитационен резонанс. Той дава смущения в положението на кометите, които в Слънчевата система са най-много, но се намират на разстояние 50-80 пъти разстоянието Земя-Плутон, наричано още Облак на Орт. Тези комети са се образували по време на формирането на планетите и Слънцето в Слънчевата система, но от инертните сили са изхвърлени в покрайнините на Слънчевата система, стоят там и когато системата премине през плоскостта на Галактиката-Млечния път, те се разбъркват и някои от тях се насочват по посока на Слънцето. Необходими им са между 10 и 15 млн. години, за да го достигнат. Има много комети, които изобщо не са изследвани, като заради това постоянно се откриват нови, пристигащи към нас. Смята се, че преди около 65 млн. години динозаврите са изчезнали след голям катаклизъм, породен от сблъсък на Земята с комета. Но какво всъщност става? Това е станало преди 65 млн. години назад във времето, а 50 млн. години са необходими, за да пресечем плоскостта на Галактиката, 10 до 15 млн. години са необходими на кометите да достигнат Земята и Слънцето. В общия случай ние потенциално сме заплашени от сблъсък с голяма комета. Това, че през декември 15-20 малки комети са паднали върху Слънцето обаче не бива да се свързва с явлението край на света. Така или иначе обаче сблъсък на Земята с голяма комета ни очаква.

Фокус: Очаква ни?
Никола Петров:Да, но е въпрос на време кога. Така или иначе учените в момента могат много по-точно напред във времето да регистрират, да изучат орбитите на големи астероиди, но с кометите въпросът е малко е по-труден и сложен, защото идват от много далеч, движат се с огромна скорост и в крайна сметка се оказва, че комета, която заплашва с удар Земята, ние можем да я видим за първи път едва в последните 20-30 дни.

Фокус: В тази връзка не трябва ли да се отделят повече средства за изучаване и наблюдения?
Никола Петров: Разбира се. Чухме, че през 2010 г. в много държави, бюджетите за астрономия и наука са съкратени, но що се отнася за космическите изследвания на НАСА, там бюджетът е с 3,5 млрд. долара повече от предишните години. Сериозните икономически държави в света, заделят все повече средства за проекти, свързани с наблюдение на такива тела и изграждане на ефективни програми за защита от тях в бъдеще. Това е неизбежно, въпросът обаче е кога и дали ние ще сме готови да отразим такъв сблъсък.

Фокус: Колко голяма комета би могла да причини катаклизъм на Земята?
Никола Петров: Кометите, падащи върху Слънцето, са малки и са с диаметър от няколко десетки метри до 1 км. Средните са с диаметър до 3-4 километра. Ако комета с диаметър около 20 км, т.е. голяма комета, падне в Европа, само ударната вълна би разрушила всички сгради на континента. Такива комети вече са минавали. През 1997 г. всички наблюдавахме комета „Хейл Боб”. Тя бе с диаметър около 40 км. Една такава комета би причинила такъв катаклизъм на Земята, че след нейния сблъсък всички големи живи същества над 30 килограма на Земята биха умрели. Могат обаче да се вземат мерки, като хората се скрият в специални помещения. Радиацията обаче след сблъсъка, запрашеността на атмосферата, ще доведат застудяване или затопляне, което ще предизвика сериозни климатични изменения за много кратко време, което е по-сериозният постфактор от сблъсъка.
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар