неделя, 9 януари 2011 г.

Ст.н.с. Румяна Главчева: Опитът показва, че районът на Манастирските възвишения не ражда силни земетресения

09 януари 2011 | 17:35 | Агенция "Фокус"
Какво е характерно за земетресенията в района на Манастирските възвишения, където в събота беше регистриран земен трус с магнитуд от 3,2 степен. Експертно мнение за Агенция “Фокус” изпрати Румяна Главчева, ст.н.с., експерт-сеизмолог, ексръководител на секция Сеизмология при Геофизичен институт - БАН. "Опитът показва, че районът на Манастирските възвишения не ражда силни земетресения. Плашещо обстоятелство, обаче, са чуваните гърмежи. Много по-често от сътресенията, гърмежи обезпокояват населението. Те не само съпровождат трусовете, но се появяват и без да се усеща сътресение", се казва в коментара на Румяна Главчева.
Сеизмична активност в 2-годишния период януари 2009 – януари 2011

Ето какво още разказва тя за земетресенията в района на Манастирски възвишения, след като на 8 януари 2011 от дежурния сеизмолог в Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ), като продукт от съвместни проучвания с Гражданска защита, беше оповестено поредно земетресение с епицентър в района на Манастирските възвишения.

История на земетресенията в района на Манастирските възвишения

През 21-ви век. Трусовете започват през януари 2009 година. До днес, 99 от тях са с потенциал да бъдат усетени – това означава еластична енергия, излъчена от земетръсния източник, съответстваща на магнитуд около 2 и по-голям. Биологичният часовник на човека, обаче, не е еднакво чувствителен през цялото денонощие и някои от трусчетата са проспани от населението. Затова съществува Националната сеизмологична служба; там инструментариумът не пропуска.

И така, активизираната област покрива района на Манастирските възвишения. Счита се, че те са образувани от магма, проникнала през горната креда и началото на терциера по дълбочинен разлом. Земетръсните прояви по тези места показват, че преместванията в района не са престанали и до днес. Сеизмоактивната област има радиус около 25 км. Въздействията от земетресенията се отбелязват в селищата Голям Манастир, Генерал Тошево, Миладиновци, Скалица, Овчи кладенец, Малък Манастир и други в Тополовградско и Елховско. Преобладават земетръсни източници на дълбочина по-малка от 10 км под земната повърхност; в единични случаи земетресения се генерират на дълбочини между 10 и 20 км.

През днешния сеизмоактивен период, който засега трае 2 години, най-силните земетресения (виж Фигурата) са с магнитуди 3-3.2 – двойката земетресения в средата на месец май 2009, с магнитуди 3.5 – двойка трусове на 28 октомври 2009, едно земетръсно събитие с магнитуд 3.9 на 21 август 2010 и с магнитуд 3.2 на 8 януари 2011 (вчерашното земетресение). Максималните изпитани сътресения са с интензивност от V-VI степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК).

Преди 21-ви век.
Спас Вацов, пионерът на Българската сеизмология, документира в областта на Манастирските височини кореспондентски свидетелства за чести земетресения още в 1862 и 1876 година. След основаване на земетръсната наблюдателна служба в България чести земетресения в същата област са документирани през 1907 година. В бюлетините са записани само усетени земетресения, поради невъзможността Сеизмологичната служба да изпълни инструментално регистриране в югоизточните територии на страната. Тогава, през през годината 1907 година, стават около 60 земетресения, от които максималното е с магнитудна оценка около 3.7, а изпитаното максимално сътресение е от V степен МШК. Земетресения с магнитуд 3.5-4 са отбелязани и в края на 1923 (19 декември) и на 21 април 1924 г. И в двата случая се реализират двойки земетресения, както и в днешната поредица от трусове. Още през `60-те години на 20-ти век българският сеизмолог Екатерина Григорова предлага 5 до 7 км като приблизителна оценка за най-активната дълбочина на сеизмогенезис, което се потвърждава днес в инструменталната епоха на сеизмологията.

Особености на земетръсния район
Опитът показва, че районът на Манастирските възвишения не ражда силни земетресения. Плашещо обстоятелство, обаче, са чуваните гърмежи. Много по-често от сътресенията, гърмежи обезпокояват населението. Те не само съпровождат трусовете, но се появяват и без да се усеща сътресение. Днес, високата чувствителност на регистрация засича неусетени земетресения, когато от местното население пристига сигнал за забелязани звукови явления. Следователно, появата им се дължи на висока плътност на материала, през който преминава сеизмичната енергия, носена от вълни със звукова честота.

Освен звуковите явления, една характеристика на сеизмогенния район на Манастирските височини е че в него се пораждат земетресения при активиране на съседни области. Такива са случаите по време на Ямболските земетресения през 1909 г., на катастрофалните земетръсни поредици в Южна България през 1928 г., на активирането в Мраморноморския регион през 1953 година.

Няма коментари:

Публикуване на коментар