07 януари 2011 | 18:04 | Агенция "Фокус"
За безопасността на мините в България и във връзка с последния инцидент в мина „Джурково”, при който загинаха двама миньори, Агенция „Фокус” разговаря с проф. Михаил Михайлов – ръководител на катедра „Руднична вентилация и техническа безопасност” в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”.
Фокус: Проф. Михайлов, кажете какъв тип мина е „Джурково”?
Проф. Михаил Михайлов: Мина „Джурково” е подземна мина. Въпреки че много й прилича да е рудник, защото се добива руда.
Фокус: Какви са предписанията за безопасен труд за такава мина?
Проф. Михаил Михайлов: Те се разпореждат от няколко правилника. Основният документ е Правилникът за безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин. Този документ е на 40 години. Нормалният период за преработка на един правилник е в порядъка на 12 години. През последните две десетилетия техниката и технологиите се променят. Това е времето, в което се променят и възможностите на машините, както и това, че влиза нова механизация. Тя не е била използвана до момента, заради което не е имало нужда от предписване на нови правила за безопасност. В момента е обявен конкурс, който ще изтече и никой няма да участва по него, защото Фонд „Условия на труд” е задал неизпълними условия, като срокове и като пари за изпълнението.
Фокус: Какви са условията за участие в конкурса?
Проф. Михаил Михайлов: За три месеца трябва да се преработят три минни правилника, които покриват цялата минна дейност. Това просто не е възможно. Това са стотици предписания, които трябва да се преразгледат и освен това трябва да се допишат нови правила, това е съществено. Например, когато действащият правилник е бил написал, дизелова тяга под земята не се е използвала. Сега има ново самоходно оборудване с дизелови двигатели под земята. За него няма правила, а даже и няма правила за проектиране на вентилацията и кой каквато машина достави, се опитва да се придържа към някакъв норматив на друга държава. А вариациите са много големи. Това е въпрос, който си заслужава изследване в името на това да се намерят норми и да се направи методическо ръководство за това как да се оразмерява вентилацията при такива машини. Защото обработените ауспухови газове и димът от дизеловите двигатели, който се разпространява в подземните мини, при определени концентрации, е канцерогенен. Освен този правилник се прилага и Правилникът за безопасност на взривните работи, а третият акт е Правилник за минно-спасителната и газо-спасителната дейност. Това са основните правила. Действа и една по-съвременна наредба за минималните изисквания за безопасност при работа в мините. Тя се е постарала да надгради миналите правилници с нови изисквания, в съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Всъщност наредбата се опита да надгради закона повече с правила, отколкото с конкретни методически решения. Документите са доста.
Фокус: Обяснете на кратко някои от правилата за безопасност за мина „Джурково”.
Проф. Михаил Михайлов: Мината е за подземен добив на руди. За съжаление, в последните години, в рудните находища, където работят такива мини, стават повече злополуки, отколкото във въгледобивните мини, което не е много естествено. Подземният въгледобив по принцип е много по-рисков.
Фокус: Каква е причината за това?
Проф. Михаил Михайлов: Това е статистика, която се води в НОИ. Причините, от една страна, са свързани с остарялата нормативна база, от друга страна, с това, че голяма част от мините продължават да работят с технологията и техниката отпреди повече от 20 години. Самите рудници са проектирани преди още повече време, те са много стари. Предприятието в гр. Лъки има проект за модернизация, който беше докладван на една конференция в град Девин преди един месец. Той предвижда и нови решения, и нови технологии, и нова механизация. Очевидно е, че това е необходимо. Моментът е подходящ поради цената на концентрата, който те произвеждат и продават. Все пак въпреки повода, би трябвало да кажем и един добър пример – това са рудните мини в Челопеч. Оперативното планиране в мините е свързано с това, че за всяка дейност има изработен проект, паспорт, в който се описва цялата последователност на технологията. Всяка операция се съобразява с правилата в правилниците.
Фокус: Няма ли действащи единни правила?
Проф. Михаил Михайлов: Да, има единни правила, но те не са толкова много. В повечето случаи проблемът е в спазването на тези правила, когато има различни противоречиви изисквания. Повечето злополуки, повече от 40 % стават поради нарушение на технологията и тези правила. Има неща, за които правилата не достигат. Заради това, че е доста високорисково производство, има разписани много правила, с които да се съобразяват и инженерите, и работниците. Независимо от това в мините продължава, по малко, понякога трудно, да влизат нови инженерни и технологични решения.
Фокус: Какво представлява забоят?
Проф. Михаил Михайлов: Забоят е една открита повърхност в галерията. Това е повърхността, в която галерията напредва, на където се движи. Това е мястото, от където трябва да се отбие, да се взриви рудата, за да се натовари след това и да излезе на повърхността. Това е работното място.
Фокус: Какво не са спазили миньорите при взривяването му, че да загинат?
Проф. Михаил Михайлов: Има някои правила при извършване на взривни работи. След зареждане от взривника (миньорите го наричат „бомбаджия”), миньорът извършва взривяване. След това забоят се проветрява, а миньорът отива и проверява, че е проветрен. Най-напред се проверява за невзривени заряди. Т.е., по някаква причина някои от тях не са се взривили. На този забой се пробиват взривни дупки по определен паспорт-план с определена дълбочина и разположение в стената. Зареждат се за взрив, слагат се капсул-детонатори и по схема се взривяват те. Някои от тях понякога може да не се взривят. Това, което трябва да направи бомбаджията, е да реши проблема и да не оставя невзривени заряди. Има процедура, по която се действа. Понякога взривяването се извършва между работните смени, за да може да се проветри. Взривникът излиза последен и това е негово задължение – да провери, че всичко е наред. Малко е информацията по случая, но на практика означава, че взривявалите преди тях не са отстранили невзривените заряди или са предали на тях да ги отстранят и те не са го направили според съществуващите правила.
Фокус: Това означава ли, че някой не си е свършил работата?
Проф. Михаил Михайлов: Да, но е възможно те да са били изпратени, за да ликвидират невзривените заряди, ако това е наистина причината. Разкъсно-контузни рани може да се получат и от внезапно самообрушаване, например от падащи скали. Трябва да има информация, нека не говорим преди това.
Фокус: Какво е общото ви впечатление от състоянието на мините в България и дали се спазва по принцип техническата безопасност?
Проф. Михаил Михайлов: Общо взето се очертават три групи предприятия, като във всяка дейност. Има предприятия, които разчитат на стара механизация, продължават да купуват от ликвидирани мини оборудване втора употреба. Продължават да купуват не ново и не достатъчно качествено оборудване. В някои от тях безопасността не е сложена на онова ниво, на което трябва да бъде. Мините навсякъде по света си остават рисков отрасъл, дори в САЩ, в Австралия, където се полагат толкова много грижи и където наистина се работи. Може да се каже, че мините в тази първа група са в недобро финансово и техническо състояние. На другия полюс седят предприятия, които се стремят, слагайки нови технологии и нови машини, наистина да подобрят и безопасността. Те са по-малко на брой обаче. Има една средна група предприятия, които се опитват да вкарат по нещо ново, но никога безопасността не е онова, за което най-напред се грижат. Т.е. те се интересуват повече от добива, от производителността на труда, с намерението, че когато започнат да печелят повече, когато цената на суровината се вдигне, те ще имат възможност да подобрят и безопасността.
Фокус: Възможно ли е било да се избегне смъртта на двамата миньори в мина „Джурково”?
Проф. Михаил Михайлов: Правилата за безопасност при взривни работи в подземните рудници са достатъчно подробно записани и много години са спазвани. Ако всички те се спазват, не е възможно да се случи такова нещо. Освен, ако нямаме някакво неизвестно явление. Вижте, много малко е информацията за конкретния случай. През 2007 г. в минно предприятие, което работи от 50 години, стана пробив на глина, т.нар. кален пробив. Във въглищарския правилник няма такова понятие. Има неща, които се случват за първи път. Не можете да предвидите всичко или да се пазите и от това, което никога не се е случвало. Правилата са прилагани много години, но пък имат своите недостатъци и трябва да се преработват. В последните девет години няма абсолютно никакво държавно възлагане за разработки и изследвания в областта на минната безопасност. Между 1997 и 2007 година станаха три експлозии на газ метан в газови рудници, които би трябвало да са най-безопасни. Очевидно е, че категоризацията на тези рудници не съответства на риска. Трябва да се преработи както тя, трябва да се повишат и изискванията за предпазване от експлозивоопасна атмосфера. Всичко това изисква изследване. Няма разбиране в това отношение. Преди тези последни 8-9 години държавата – собственик, когато станеше една тежка злополука, изискваше изследване и въвеждане на нови нормативи. Сега това не се случва. Концесионерите са просто наематели на мините, те не са собственици, държавата отново е собственик, защото това са природни богатства.
Фокус: Ако се случи инцидент като този в Чили, България има ли ресурс да извади невредими затрупани миньори?
Проф. Михаил Михайлов: Първо, в България не трябва да се допуска това. В Чили вторият изход от рудника не е бил осигурен с проходимост и стълбища, за да излязат хората. Всъщност на четвъртия ден, когато спасителите се опитаха да влязат в този втори изход, във вентилационната шахта, те затвориха изхода на миньорите. Това, което трябва да правим ние, е да се стремим да не оставяме миньорите без втори изход. Това е много по-важно от това имаме ли капацитет. Нямаме такова оборудване, но Чили също го нямаше. То беше предоставено от фирма. В бившия социалистически лагер действаше споразумение в областта на минно-спасителната дейност. Това беше достатъчно. Вторият изход е необходим, за да не се налага да се прави такова спасяване като в Чили. В България има рудник, който при наличие на втори изходи, е изградил не едно, а три такива убежища за хората в случай на пожар, за да могат да се спасят хората. Тези камери бяха изградени половин година преди това в Чили да се случи. Прави се възможното, но не е това е целта. Целта е да не се стига до такива критични ситуации.
Христина ДОБРЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар