четвъртък, 20 януари 2011 г.

Китай овладява петрола в раздвоения Судан

e-vestnik.bg
Можехме естествено да изчакаме до края на януари предварителните, а до средата на февруари - и окончателните официални данни за южносуданския референдум от 9 до 15 т. м. за “развод” със Севера. Но защо, какво толкова? Щом водещи международни наблюдатели само ден след референдума започнаха да говорят за пълен успех, обективност, ред и “честност” на вота?

Малко е странно всъщност да чуем такива оперативни оценки от една страна, която е сред най-бедните в Африка, няма почти никаква инфраструктура, дори пътища, почти не знае що е то свръзка (телефон, телеграф, Интернет), промишленост, грамотност и други слабозначими атрибути на цивилизацията.

В днешната променлива реалност обаче свикнахме вече да виждаме чудеса - ред и законност, спуснати сякаш “свише”, обгръщат региони, поколения наред познавали единствено граждански войни и или бунтове и кланета (например Косово). Дреболиите не бива да развалят общата картина на благополучен плебисцит.

Както наблюдателната мисия на ЕС, така и наблюдателите от Центъра “Картър”, представени лично от бившия президент на САЩ Джими Картър, обявиха, че референдумът “вдъхва доверие и бе добре организиран”. Според условията на плебисцита, “разводът” може да бъде регистриран, ако пред урните застанат поне 60 на сто от избирателите (гласуваха над 80 на сто от близо осеммилионното население на Юга) и ако над 50 процента от участниците се обявят за скъсване със Севера и образуване на собствена независима държава.

Ако се вярва на наблюдателите, стремежът към отцепване е бил почти всеобщ - до 90 на сто в някои райони. Тъй че въпросът опира само до окончателно преброяване и огласяване на успешните резултати от “бракоразводния процес”.

Нещата отдавна вървяха натам. Най-голямата африканска държава наистина се разпада на две неравни части (в икономически, демографски и конфесионален план), но вината на самите суданци не е по-голяма от приноса на бившите им владетели и бивши съперници в глобалната идеологическа конфронтация за всички бедствия, сполетели местното население.

С помощта и с военната подкрепа на едната или на другата страна (Запада или социалистическия лагер) суданците воюваха с малки прекъсвания почти от самото обявяване на независимост през 1956 г. Съжителството между северняците (главно мюсюлмани) и южняците (предимно християни и други немюсюлмани) бе стигнало вече до такава непоносимост, че успехът на плебисцита бе сигурен.

Северът прекалено настойчиво натрапваше на Юга ислямизация и арабизация. Ако нещата се развият по план и според сключеното през 2005 г. споразумение за примирие, на 9 юли т. г. в Джуба - столицата на Юга, ще бъде провъзгласена нова държава с номер 193 (по списъка на ООН). Северната част на Судан ще е голяма колкото три Франции, а южната - колкото само една. Или двойно колкото Великобритания, ако добавим и Люксембург, сравнението е въпрос на вкус.

След това “разрязване” най-голямата държава в Африка ще е Алжир, а на второ място ще застане Демократична република Конго. По идея, държавата с номер 193 би могла живот да си живее, разчитайки на природните си петролни богатства. На юг се добиват почти 90 на сто от общо към 450-500 хиляди барела дневно. Тези барели обаче се преработват и товарят за износ в северните пристанища. Тъй че известно време Югът и Северът ще трябва да делят: единият ще осигурява петрола, а другият - преработката и транспорта.

Това разпределение на дяловете от петролната баница само по себе си съдържа дисбаланс, следователно е бомба със закъснител - причина за остри разногласия. В Судан това може да означава само едно: връщане към гражданската война. Впрочем и двете страни са толкова уморени от нея и с дотам изтощени ресурси, че и това изглежда малко вероятно - просто няма с какво да воюват, нито пари за целта.

Всъщност кой знае - говори се, че южняците за всеки случай и в разрез с договореното вече са складирали много оръжие на своя територия. Да не би да последва “внезапна атака” откъм Севера. Запасите от петрол в Судан съвсем не са безкрайни. Според експерти на “Бритиш петролиъм” и френската “Тотал”, горивните ресурси там са 6-7 милиарда барела. И то в най-добрия случай.

Напълно е вероятно под земята да има далеч по-малко въглеводороди. Някои експерти прогнозират, че търговският добив в страната може да продължава успешно още десетина години. И никой не може да предскаже какво ще се случи по-нататък. Най-важното е да не стане по-лошо, петролът да не скара отново до кръвопролитна война двете географски части на страната.

Прочее, като най-близка задача на ООН се очертава да осигури поетапно икономическо (петролно) прекалибриране на Судан, което да мине без политически трусове. Ще се наложи страната, по-голяма от половин Западна Европа, да бъде приучвана към разделен живот, към съвместно съществуване на двете й половини. Иначе ще експлодира и ще повлече крак за половин Африка.

Може впрочем да се очаква едно рамо от Китай. Мъдрите китайци заемат специално място в страната на “черните хора”, както арабите са наричали Судан. Те се изхитриха тъй изкусно да изградят отношения и с Хартум, и с Джуба, че да си гарантират и обичта на Севера, и тази на Юга. Не ги изплаши нито гражданската война, нито несигурното положение на всяка от двете воюващи страни: китайците влагаха колосални средства в инфраструктурата на Судан, строяха пътища и тръбопроводи, болници, училища, детски градини, стадиони и магазини.

През последните 15 години те инвестираха в Судан около 15 милиарда долара. Щом се изтеглеше отнякъде американската компания “Шеврон” (всъщност първата, открила петрол в страната), там мигом се настаняваше Китайската национална петролна корпорация (CNPC). Допреди близо 12 години в Судан почти не личеше да има китайско присъствие. Днес на тази държава се падат 50 на сто от целия судански износ.

Китай има огромни дялове в четирите консорциума за добив на петрол в северните и в южните райони: от 40 до 47 на сто в три от тях, а в единия - 95 процента. Прекарал вече тръбопроводи от Юга към петролното пристанище Порт Судан, днес той “заделя” за себе си между 65 и 80 на сто от общия дневен добив на петрол! И няма намерение да отстъпи никому своите позиции.
Андрей Федяшин

Няма коментари:

Публикуване на коментар