Най-старият известен прародител на хората вероятно е живял в неспирен страх от няколко вида големи саблезъби котки, живели в неговия езерен район в Африка, съобщи Би Би Си, като се позова на нови заключения на палеонтолозите (материалът тук е със съкращения). Между фосилите от богатото находище в Торос Менала, Чад, учените идентифицираха два нови вида съблезъби.През 2001 година на това място в Централна Африка бяха изкопани останки от хуманоидно същество, живяло преди 7 милиона години. То стана известно под името "Тумаи". Откривателите му поддържат твърдението, че става дума за най-стария хоминид, известен на науката. Фосилизираният череп на Тумаи (Sahelanthropus tchadensis), чието име означава "надежда за живот", бе открит в пустинята Джураб от екипа на френския професор Мишел Бруне.
Позицията на дупката (foramen magnum), в която гръбначният стълб влиза в черепа, говори на учените, че този хоминид е ходел изправен. Това е важна особеност на съществата от човешкото родословие. Вкаменелостта от сахелантропа Тумаи предизвика голямо вълнение сред палеонтолозите през 2002 година.
Констатацията, че това е роднина на чомека не се смята за напълно безспорна, защото останките от черепа са доста деформирани, а не е известно някой да е оповестил откриване на други кости от скелета.
Независимо от това палеонтолозите имаха много работа с обилния материал от площадката на разкопките, който даваше възможност да се подреди картината на живота и обкръжаващата среда на сахелантропа. Те показват, че през късния миоцен в този район е имало езеро. Намерени са и свидетелства за ливади, лонгозни голи и пустинни сектори. Най-интересни са доказателствата за множество месоядни животни, обитавали Торос Менала във времената на Тумаи. Според учените сахелантропът трябва да е живял под постоянната угроза да свърши дните си в острозъбата уста на някой хищник. Палеонтолозите отдавна обявиха, че са открили на това място останки от големия саблезъб хищник Machairodus kabir, който е тежал 350-490 кг, т. е. бил е по-едър от днешните сибирски тигри.
В публикация в списание "Comptes Rendus Palevol" екипът на Луи де Бони от "Poitiers University" прибави два нови саблезъби вида към дългия списък от хищници, дебнели в Централна Африка през периода на късния миоцен. Тези големи котки са изровени при скорошни полеви работи и са идентифицирани като принадлежащи към родовете Lokotunjailurus и Megantereon.
Lokotunjailurus
MegantereonСпоред специалисти от института в Поатие, Франция тези хищници са били големи колкото лъв. Учените признават, че нямат съвсем точна представа как са се справяли най-старите ни предци със заплахата от саблезъбите хищници. Вероятно освен физическата опасност сахелантропите са изпитвали и психологически притеснения от близостта на саблезъбите, а това би ги накарало да избират по-защитени обиталища.
Най-вероятно опасните хищници са били спирачка в процъфтяването на съществата от вида на Тумаи, но има и един важен аспект, в който може да са им били от полза. Саблезъбите зверове нападат едри бозайници и би трябвало често да оставят месо от плячката си неизядено, а полза от това са имали мършоядните същества, а най-вероятно и сахелантропите.
Някои изследователи предполагат, че Тумаи е по-близък до шимпанзето и горилата, отколкото до човека. Дори и в този случай неговото откриване е от огромно значение, тъй като досега фосили от древните предци на тези маймуни фактически не са намирани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар