Еколози бранят Дунав от... Дунавската стратегия

stroitelstvoimoti.com
Проектът за увеличаване на корабоплаването по реката може да унищожи уникалната природа
По хубавия син Дунав ще плават все повече такива кораби. Но преди това дъното му трябва да бъде изорано

В началото на декември миналата година новата програма на ЕС за развитие на страните от Дунавския басейн, известна като Дунавска стратегия, бе официално представена в Европарламента, с което започва нейното изпълнение. Документът има голямата цел да съдейства за по-бързо устойчиво развитие на страните от Германия по течението на Дунав до Черно море, в които живеят близо 100 млн. души. Стратегията се отнася до всички държави от района, независимо дали са членове на ЕС, или не. Документът засяга една пета част от територията на континента.

В деня, в който програмата е приета, директорът на дунавско-карпатската програма на международната екологична организация WWF Андреас Бекман огласи становище срещу един от най-значителните проекти на стратегията - увеличаването на корабоплаването по река Дунав. Разширяването на речното дъно ще окаже отрицателен ефект върху уникалната природа на реката, без да донесе търсения икономически ефект, смятат еколозите от авторитетната природозащитна организация.

Според българския представител на WWF Константин Иванов увеличаването на речния трафик ще става чрез драгиране на речното дъно, за да се премахнат плитчините, които сега при ниски води възпрепятстват движението на корабите. Изгребването на дъното ще доведе до разрушаване на ценното биоразнообразие и на системите за защита от наводнения и пречистване на водата. Еколозите смятат, че корабоплаването може да се увеличи, без да се променя коритото. Европа да инвестира в кораби, пригодени към сегашната дълбочина на реката. И да изгражда инфраструктура, която запазва природата, съветват още природозащитниците. Те предлагат да бъде създадена алтернативна стратегия за устойчиво използване на природните и културните дадености на региона. Все пак той осигурява питейна вода на 20 млн. души, гори, от които зависи чистият въздух на живеещите, риболов, възможност за евтина водна връзка между селищата и т.н.

Австрия вече е планирала разширяване на речното дъно в един участък от реката на своята територия. Но най-засегната може да се окаже Унгария, защото целият неин участък, дълъг 379 км, е плитчина. По тази причина той е включен в европейската екомрежа “Натура 2000”. Характерен е с блата и заливни гори. Според Константин Иванов разширяването на дъното ще промени режима на подпочвените води, ще ускори съхненето на влажните зони, а това ще доведе до унищожение на местообитания на птици и места за хвърляне на хайвер. Досега в Унгария са отделени 1 млн. евро за разработване на алтернативи, които да гарантират годишна височина на водния стълб от 2.7 м.

Българо-румънският участък на реката, който е дълъг 488 км, е най-запазеният по цялото й течение. Тук Дунав има обширно корито с много острови. Проектът предвижда изграждане на укрепителни диги и драгиране. ЕС вече е отпуснал средства за проучвания, свързани с проекта.

Следващият участък от Кълъраш до Браила обаче е най-уникалният. Той има много острови, но по-интересен е с териториите си за размножаване на мигриращи есетри, зони за хранене на рибата чига и други видове. В Румъния проектът е получил екологично разрешително от министерството на околната среда и устойчивото развитие.

В Германия общественото мнение се вълнува от последиците на проекта, твърди Константин Иванов. Много специалисти се изказват срещу строителните работи за разширяване на дъното, тъй като те ще окажат влияние върху местообитанията, фауната и контрола върху наводненията. В момента в тази страна се правят изследвания, финансирани от ЕС.

У нас обаче само природозащитници се обявяват срещу този проект от евростратегията. Общественото мнение го приема като възможност за по-бързо развитие, за изравняване на стандарта на живот с този на напредналите страни. Добре е обаче да се знае и мнението на еколозите, преди драгите да заръфат дъното на Дунав. Друг е въпросът, че те и сега го ръфат, вадейки от него хиляди кубици пясък годишно.
Цвета ИВАНОВА