В България не е проведено изследване за категоричната причина за масово измиране на птици през последните дни в различни точки на света. Това заяви по време на пресконференция в Шабла във връзка с началото на дейности по проект за опазване на популацията на червногушата гъска, зимуваща в района на крайбрежна Добруджа, Стойчо Стойчев, директор по природозащита към Българското дружество за защита на птиците, предаде кореспондентът на радио “Фокус” – Варна. Професионалната интуиция показва, че става дума за заболявания, които съвпадат, отбеляза Стойчев и допълни, че много лесно, случвайки се на различни места подобни явления насочват вниманието на хората и се създава нещо като истерия. По природни причини смъртност на птиците се случва, както и заради човешки фактор, например, използване на отрови и други подобни. “Намирането на мъртви птици на няколко места е вероятно съвпадение”, каза Стойчо Стойчев. По неговите думи няма основание да се смята, че поради една причина всички тези случаи на различни места са някакво глобално бедствие.
Природозащитен център ще бъде изграден в шабленското село Дуранкулак съобщи по време на конференцията Питър Крансуик, експерт биолог към Тръста за дивите птици и влажните зони във Великобритания. В Шабла са български и британски орнитолози, които са започнали дейност по мащабен проект, с продължителност почти пет години, свързан с опазването на популацията на червеногушата гъска. Този вид птица е застрашен в световен мащаб. През последните години популацията й е значително намаляла. Данните сочат редуциране на числеността й от 90 000 на 40 000. Любопитното е, че 75% от червеногушата гъска зимува в района на крайбрежна Добруджа, отбеляза Питър Крансуик. Птичият вид гнезди в Сибир, мигрира през Казахстан до територии в Украйна, Молдова и България. Конкретно за нашата страна дейностите по проекта ще бъдат насочени към четири района – Дуранкулак, Шабла, Сребърна и Калиакра. Не е ясно защо този вид птица е избрала да зимува у нас. Преди десетилетия мястото на зимуване е било Казахстан. Сега то е сменено и все още специалистите не знаят защо е станало, дали заради промени в селскостопанската политика на региона или заради друга причина, каза Стойчо Стойчев, директор по природозащита към Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). То заедно с британски специалисти от Тръста за дивите птици и влажните зони и Кралското дружество за защита на птиците на Великобритания ще провеждат научните изследвания. Най-важното е в процеса на работа да бъдат ангажирани всички заинтересувани страни, свързани с опазването на птичия вид – ловци, риболовци, земеделски стопани, местни власти и граждански сдружения, подчерта Питър Крансуик. Ще се следи броят на птиците, ще се картират районите на хранене, ще бъдат идентифицирани най-добрите мерки за управление на четирите района.Орнитолозите поставят пръстени на крака на всяка птица. Пръстените са ярко оцветени. Върху тях са изписани букви, които могат да се наблюдават и разчитат с телескоп. Освен това за пръв път се поставят предаватели на червеногушата гъска, за да бъде проследяван миграционния й път и да се събират данни, тъй като досега за нея почти липсват такива. Данните ще се разчитат на всеки 4-5 дни. Предавателите наподобяват ранички, теглото им е 30 грама и имат период на живот около 2-3 години, каза Питър Крансуик. След като уловените от орнитолозите червеногуши гъски биват опръстенени и им се сложи предавател, започва пускането им на свобода на малки групи.
Общата сума, с която ще разполагат учените и специалистите, е 2 700 000 евро, като 75% от нея е предоставена от ЕС. Сътрудничеството на Тръста за дивите птици във Великобритания и БДЗП датира от около 5-6 години.
Жулиета НИКОЛОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар