Благоевградската савана е пълна с антилопи и жирафи

Академика.БГ
Снимки: посещение на ученици от Школата "Земята - позната и непозната" в хранилището на Природонаучния музей, София

Находка от световна величина, така накратко може да бъде определен намереният зъб на хоминид – човекоподобно. През 2007 г. доц. Николай Спасов от Националния природонаучен музей (БАН) прави палеонтологични проспекции из страната със свой колега от Националния център за научни изследвания на Франция – д-р Дени Жераадс. Двамата посещават частния колекционер от Чирпан Петър Попдимитров. Измежду обектите в личната му колекция учените откриват и зъб на хоминид.

Сравнителният анализ показва, че става дума за горен предкътник. Последвалите допълнителни изследвания в Париж и Солун потвърждават откритието. В момента български, френски и немски палеонтолози подготвят монографична публикация за находката от Чирпан, намерена в изоставена кариера край града. Изследователите са категорични, че става дума за най-късните следи на хоминид в Европа. До момента науката е смятала, че през този период – приблизително преди седем милиона години, когато започва да се развива линията на човека (човешкото семейство), човекоподобните отдавна са изчезнали от Стария континент и са се запазили само в Югоизточна Азия и в Африка.

Находката край Чирпан показва връзката, за която учените само са подозирали – между Африканския континент и Балканите. Доказва и значението на нашия регион за развитието на цялата група от видове, свързани с най-ранната предчовешка еволюция – семейството на хоминидите. Откритието е толкова значимо, че доц. Спасов е включен в научната работна група за хоминидите към RHOI (Инициатива за разкриване на ранната човешка еволюция) – водещата организация в изследванията на корените на човечеството, със седалище – Университета в Калифорния. Поканен е и да докладва за него на работна среща на RHOI през 2008 г. Първата му публикация за откритието на хоминида от Чирпан (макар и предварителна) е приета и цитирана вече от водещите специалисти в света, които въз основа на нея акцентират върху мястото и ролята на Балканите в най-ранната еволюция на човечеството. Сега д-р Спасов търси начини да се продължат интензивните разкопки на кариерата край Чирпан. За щастие тя вече не се използва, което увеличава шанса за нови сензации.

Откритието край Чирпан е свързано с един парадокс. Фонд „Научни изследвания” така и не оценява шанса, който имаме, да намерим мястото си в човешката еволюция. Причината е, че проектите се оценяват от неспециалисти и в много случаи тенденциозно, казва д-р Спасов. Не може да си прости, че е проявил гордост и до момента е отказвал финансиране на разкопките край Чирпан от RHOI. Бях убеден, че проект, основаващ се на такова откритие, в който участват световноизвестни учени, не може да не спечели, заключава той.
Развитието на фауната и природата по българските земи е темата, по която ученият работи през целия си съзнателен живот. Интересът му към древния свят и към тайнствените същества, които са го населявали, датира от детството му. Едва 6-годишен той попада за първи път в Природонаучния музей. Впечатлението от видяното в него е толкова огромно, че детето убедено казва на баща си – това е мястото, в което искам да работя. Има мечти, които се сбъдват, казва днес д-р Спасов. За да се сбъднат обаче, трябва желание. Цялата си научна кариера посвещава на дивата природа, на дивите животни и на живота в дивата природа. А съзнателно избраната професия е приказка, населена с не по-малко приказни герои, които наистина са съществували.

България е уникално място за изследване на заобикалящата ни природа. А според някои най-съвременни изследвания, концентрацията на консервационно значими видове в Европа е най-голяма именно по нашите земи. Същото се отнася и за фауната в древността. Балканите и тяхното сърце – България, имат ключово значение за разбиране на еволюцията на природната обстановка и континенталната фауна на Европа. Това е мястото, където се събира влиянието на три континента – Африка, Азия и Европа. Затова земята ни е не само богата на археология, но и на вкаменелости.

Преди десетина години д-р Спасов инициира комплексни изследвания в късния миоцен (преди 11 до 5 млн. г.) в Югозападна България. В проучванията се включват д-р Дени Жераадс, проф. Цанко Цанков от ЮЗУ и колегата му палеограф доц. Красимир Стоянов. С времето екипът се разширява, включително и с докторанти – Г. Марков, Л. Христова (днес специалисти в Националния природонаучен музей), работещи под научното ръководство на д-р Спасов. Така се поставя началото на една малка школа, която сериозно се намесва в световната палеонтология. Днес към екипа са се присъединили и специалисти от Университетите в Лион и Тюбинген.

Началото е романтично. Експедицията разполага с „Москвич”. На всеки открит склон учените търсят своето Елдорадо. Проучванията, направени през последното десетилетие, удесеториха знанията за късния миоцен в Югоизточна Европа и за връзките с Азия и Африка. Открити са 40 находища на изкопаема фауна. С това се отваря нова страница в знанията за късния миоцен и за фауната на древната Балкано-Иранска зоогеографска провинция. Фауната е била като тази в съвременната африканска савана. Тази природна обстановка е виновникът за появата на човешкия род.

За базова информация за късномиоценската фауна е послужила богатата колекция на палеонтологичния филиал в Асеновград на Националния природонаучен музей. Началото е поставено с богатата колекция на местния учител Димитър Ковачев, днес уредник на филиала. Благодарение на две добре познати имена в българската наука – академиците Иван Костов и Благовест Сендов – някогашната училищна сбирка става филиал на националния музей. С тази палеонтоложка перла би се гордял всеки световен музей, твърди доц. Спасов. Тя наброява около 40 000 инвентарни единици и се развива постоянно. От нейните музейни единици излизат немалко нови видове родове и животни. Сред тях е Kalimantsia bulgarica. Името идва от името на благоевградското село Калиманци, известно с едно от най-богатите находища на т.нар. пикермийска фауна.

През 1972 г. край благоевградското село Калиманци Д. Ковачев намира череп на праисторически бозайник. Чак през 2001 г. учените се произнасят, че става дума за останки на непознат вид. Затова в световната наука находката от Калиманци е известна като Kalimantsia bulgarika.

На международния конгрес по праисторическа антропология, провел се в Брюксел през 1872 г., барон Фон Дюкер представя резултати от свое проучване на костите от Пикерми. Край гръцкото селище, намиращо се недалеч от Маратонската равнина, учените откриват богат на фосили пласт, датиращ от късния миоцен – период, отстоящ от нашето съвремие на около 7 милиона години. Според Фон Дюкер тези кости носят следи от… удари с твърд предмет, методично разчупване с цел извличане на костен мозък. Това му дава основание да твърди, че тогава вече е имало разумни същества.

Kalimantsia bulgarica е не само нов вид, но и нов род животно от една странна група на „приказни” животни – нечифтокопитните халикотерии – родственици на конете и на носорозите. Гигантите били големи приблизително колкото един тежкотоварен кон и умеели да се изправят на задните си крака. Главата им била подобна на конската. Предните им крайници имали нокти, най-големите сред тогавашните обитатели на Земята. Тези растителноядни животни вероятно са унищожили немалко дървета, но биосферата е била изключително богата и е могла да понесе това. В гористите савани край днешните Калиманци и Хаджидимово са живеели огромни халикотерии, няколко рода хоботни животни, жирафи, антилопи, съблезъбите „тигри” махайродуси, хиени – близки до сегашната петниста африканска хиена, маймуни, показват проучванията.

Нов вид колобус от плиоцена описва доц. Спасов заедно с френския си колега Дени Жераадс. Останките на животното са намерени в кариера между ямболските села Маломир и Тенево. А от пропастите край с. Горна Сушица и Струмяни екипът му измъква кости на десетки видове животни, между които 80-килограмов череп на носорог.

Такива чудати същества обитавали земите ни преди милиони години, когато днешната африканска савана господствала по нашите ширини. Възможно ли е тя отново да ги завладее? Природата се развива и постоянно се мени под въздействие на промяната в климата, пояснява д-р Спасов. Първа на климатичните промени реагира растителността, оттам и животните. Само че човешкият живот е твърде кратък, за да бъдем свидетели на този дълъг процес.

Някои геолози и климатолози смятат, че ние сме в интерфаза на ледников период. Възможно е след няколко хиляди години отново да започне застудяване. И макар че природата ще се промени, човешкият фактор няма да й „позволи” да бъде такава, каквато е била преди 10 000 години.

Някои видове бозайници, които и днес обитават земите ни, са съществували и през ледниковата епоха. Други са изчезнали. Пещерната мечка е отстъпила място на кафявата. Големорогият елен, чиито рога са имали размах до 3.5 м, е отстъпил място на благородния елен. Останала е обикновената червена лисица, масов вид, разпространен от Англия до Китай. Съкратил е ареала си и почти е на изчезване червеният вълк. А някога се е срещал и по нашите земи. Днес може да бъде видян негов подвид в Югоизточна Азия и един изчезващ северен подвид в Тяншан. В Монголия той изчезва през 70-те години на миналия век.

Фауната се е променила главно по климатични причини. Човекът също е допринесъл за нейното доунищожаване. Пример за това е мамутът. Той е властвал през ледниковата епоха в Северна Америка, Азия и Европа. От нашите земи изчезва преди повече от 10 000 г. Но преди 4000 години, когато на Балканите вече е имало цивилизации, някъде там на северния остров Врангел и на Таймир мамутът продължавал да съществува. Друго животно, което продължава да съществува допреди 4000-5000 години в Сибир е овцебикът.

Консервационно значимите видове са толкова редки, че е изключително важно да бъдат съхранявани, за да опазим природното биоразнообразие. В България такива видове са например лешоядите, много от хищните дневни и нощни грабливи птици, пеликаните и мн. др. От бозайниците консервационно значими видове са напр. едрите хищници – мечката, вълкът, рисът. За тези видове има и специални европейски инициативи за опазване. Европейското законодателство ни задължава да подготвим планове за управление на консервационно значимите видове с европейско значение. Имаме вече приет план за мечката. В момента се изработва такъв и за вълка.

В България са се запазили особено ценни видове, които се срещат рядко в Европа или дори не се срещат почти никъде другаде по света. Един от тях е българският мишевиден сънливец. Малката животинка може да бъде сбъркана с голяма мишка или с дребно плъхче. Живее в градините, лозята, храстовидните територии на Ивайловградско и прилежащите територии в Турция. Намиран е веднъж или два пъти в Мала Азия, но по всяка вероятност там става дума за друг подвид. Ето защо тази животинка е от огромно значение за съхраняване на местната, но и на световната фауна и е включен в списъка на видовете от Червената книга на България, както и на видовете под специална закрила.
Татяна Дикова,
в. “АзБуки”