Радко Котев: Искам да работя в България

Академика.БГ
Снимка: Николай Николов

Радко Котев е петият човек в света намерил решение на Аполониевата задача, поставена преди две хилядолетия. В момента той е дванадесети клас в Националната природо-математическа гимназия, а миналата година спечели специалната награда на състезанието за млади учени в Лисабон, след като представи своето решение на математическия проблем. Вече е приет в Глазгоу, специалност приложна математика и компютърни науки. За Академика БГ, той разказа за състезанието, задачата, както и за бъдещите си планове.

-Как стигна до състезанието за млади учени в Лисабон?

Спечелих втора награда в конкурса „Млади учени”, което се организира от Министерството на образованието, младежта и науката . Това е българският вариант на Европейското състезание за млади учени. Целта беше да се класираме в топ три на националните варианти. В България се явиха повече от двадесет и пет участника.

-Разкажи ни малко за състезанието? Какво най-много те впечатли?

Беше много интересно, защото участваха хора от различни страни – не само от Европа, но и от Корея , от Бразилия, от цял свят. Проектите бяха общо осемдесет и пет от всички области на науката. Състезанието е на много високо ниво. Имам добри впечатления не само от участниците и проектите им, но и от Португалия.

-Как е организирано самото състезание?

Всеки екип ( до трима човека- б.а) си има щанд. Има двадесет човека жури, а трима от тях са длъжни да прочетат проекта и да ме оценят. Този етап трае първите два дни. След това другите членове на журито имат възможност, по желание, да се запознаят с конкретен проект. През мен мина повече от половината жури, което е голям интерес, сравнение с другите участници. Няма защита на проекта пред голяма аудитория.

-Разкажи ни малко за самата Аполониева задача? Как се насочи към нея?

Учителят ни по математика – Христо Стоянов, още в девети клас, ни запозна с нея и каза, че има много малко решения, което ме мотивира. Това е построителна задача, в която трябва да се използва линия и пергел. Подобно на тези в седми клас, в които сме построявали симетрална отсечка. Представлява три дадени окръжности, произволно в някаква равнина и търсим четвърта, която се допира до всичките три, не ги пресича, но има точно по една обща точка с тях. В пространството задача е свързана с построяване на сфера, която се допира до четири дадени сфери. Работих по нея две години и съм използвал триизмерно решение.

-Какво представлява наградата?

Едноседмично посещение на два от седемте научни институти в Гренобъл на организацията „Еврофорум”. Заминавам на седми март.

-Какво мислиш за науката в България?

Тук има изключителни специалисти. Сблъсквал съм се с тях – бил съм на лятна школа по математика, на ученически конференции, организирани от БАН. България винаги е имала успехи – винаги се връщаме със златни медали от олимпиади. Никога не съм изключвал варианта да уча в България. След като завърша искам да се върна и да работя тук. Но е хубаво учените от БАН да са по-близо до студентите.
Въпросите зададе Косара Белниколова