София се е оформила около топлите минерални извори, които са в центъра на града и до днесНови минерални плажове, водолечебни центрове, хидротермални атракции и предприятия за бутилиране на минерална вода. Зелена светлина за изграждането на такива обекти в София и околностите й даде миналата седмица Столичният общински съвет. Той реши през следващия месец да се създаде специална общинска структура за проучване, експлоатация и развитие на минералните води на територията на столицата. Една от задачите й ще бъде учредяването на фонд за хидротермални проучвания и проекти, който ще привлича не само национални, но и чуждестранни инвестиции в тази сфера.
По закон всеки инвеститор, който извърши хидрогеоложко проучване и изгради водовземно съоръжение, има право на концесия за период от 25 години. Той трябва да бъде освободен и от такси през първите шест месеца от концесията.
„София е уникална европейска столица с 42 находища от осем типа хидротермални зони, с общ дебит от 450 л./сек. и с температура от 30 до 90 градуса. Те покриват почти цялото пространство на общината - жилищни райони и градски паркове, части от склоновете на Витоша, Плана, Лозенска планина, междуселищни пространства в северните околности на града, терени около входно-изходните пътни артерии“, обясни вносителят на предложението Вили Лилков.
В момента София използва малка част от минералните си ресурси. Липсват мащабни проекти и пазарни стимули за разработването на такива проекти. Няколко концесии са блокирали най-важните от водоизточниците, а останалите са забравени и оставени на произвола, твърди общинският съветник.
Нещо повече - само 6 от находищата са узаконени - Казичане-Равно поле, Горна баня, Княжево, Овча купел, Панчарево и София-център. Неузаконени обаче остават тези при Лозенец, Баталова воденица, Железница, Надежда, кв. „Свобода“, Чепинци, Световрачане, Гниляне и други. „Време е да прекратим нехайството към едно от най-ценните богатства на столицата. Тя трябва да се възползва от подаръка, който природата й е направила“, категоричен е Лилков.
Според него водолечебно-оздравителни и рекреационни центрове могат да се оформят по склоновете на Витоша, Плана и Лозенска планина. Такива обекти могат да бъдат изградени и при минералните находища в самия град, като например в Южния парк, Борисовата градина, парк Гео Милев, Княжево, Надежда, Люлин, зона Б5, Младост, Подуяне, Левски, Дружба. Кварталите „Банкя“, „Овча купел“ и „Горна баня“ също са особено подходящи за строежа на центрове за балнолечение и рехабилитация на различни заболявания.
Целогодишни минерални плажове може да бъдат построени при селищата Казичане-Равно поле, Горни-Долни Богров, Челопечене-Ботунец, Чепинци-Негован, Световрачане-Гниляне, Нови Искър, Требич-Мировяне и други. Подходящите места за изграждане на заводи за бутилиране на водата пък са Княжево, Банкя-Иваняне, центърът на София, зона Б-5, Панчарево, Бояна-Драгалевци, Симеоново-Железница, Илиянци, Чепинци, Курило и др. Всички тези обекти могат да се отопляват чрез геотермалната енергия на минералната вода, смята Лилков.
Общинският съветник предлага и крайпътни туристически заведения с хидротермални къпални при Аерогара София, Григориево-Горни Богров, край магистралата за Карлово-Бургас. Според него може да се помисли и за създаването на хидротермални научно-познавателни атракции. Един от вариантите е създаването на музеен център за ролята на минералните води в историята на София. В него може да се представят компютърни анимации на впечатляващи хидрогеотермални процеси, протичащи в недрата на Софийската котловина.
Радостина ПОПОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар