вторник, 11 януари 2011 г.

Божидар Димитров: На бъдещите реставратори в Созопол поднасяме великолепен обект - Крепостта на господаря

10 януари 2011 | 18:02 | Агенция „Фокус”
Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, министър без портфейл, в оставка, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Димитров, какво означават откритите зидове на нос Скамни в Созопол?
Божидар Димитров: При почистване на десетилетни натрупвания от боклуци на носа на Созопол е разкрит укрепен замък на управителя на града през средните векове. Созопол, един от големите български и византийски средновековни черноморски градове е най-голямото черноморско пристанище на България от VІІІ до ХІV век. Отдавна е известно, че във всеки голям град е имало една вътрешна крепост с различна големина, но общо взето до 500 – 600 кв.м. На латински се нарича „Каструм Домини” (Крепостта на господаря). Тя има различни имена, понякога е наричана укрепен замък на феодала, понякога с френското име донжон (тъй като ги има и в Западна Европа). Тя обикновено е на най-стратегическото място на града, тъй като трябва да пази господаря на града, както от външен враг, след като бъдат преодолени от него крепостните стени на големия град, така и от бунтове на подвластното население. Тази крепост е по-голяма и по-здрава от обикновените крепостни стени и се издига на стратегическо място. Ако е крепост в континента, обикновено е на хълмче, което доминира над града (в античността това място се нарича Акропол). В морските градове е обикновено на носа на полуострова, той осигурява по-добра защита и великолепен обзор към морето, откъдето идват както парите от морската търговия (за която пак отговаря господаря на града), така и вражеските флотилии, които възнамеряват да го атакуват. В това отношение носът на Созопол – Скамни – дава великолепни възможности. От него и сега се вижда целият Бургаски залив – от нос Емине до Маслен нос, със средновековните градове Емона, Несебър, Анхиало, Поморие, островите Свети Иван, Свети Петър, остров Анастасия. Характерната извивка като дъга на созополския полуостров дава възможност от носа да се наблюдава и сухопътният път към град Созопол. Тези стратегически възможности очевидно не са били пропуснати и там върху терен от няколкостотин квадратни метра е изградена малка, но много силна и мощна крепост. Десетилетия, и може би столетия върху развалините са се трупали боклуци. До средата на `60-те години, когато градът беше обявен за курортно селище, созополчани са изхвърляли боклуците от двете страни на полуострова и те са се натрупали там, тъй като няма накъде да се оттекат. След разчистването им се видя, че кулата на този замък е петоъгълна, т.е. е посрещала евентуални удари на стенобойни машини, които могат да се разположат по скалите наоколо или ако бъде обстрелвана от вражески кораби. Тя е два пъти по-голяма от обичайните кули на созополската крепостна стена. Към нея също има някакви помещения, които са разрушени. Те вероятно са жилище, параклис, църква, зърнохранилище, водохранилище, много добре изградено, където едно кръгло помещение е обмазано с характерния за този род съоръжения хидроскопичен средновековен цимент. Много добре се вижда, че крепостта е съществувало от VІ век, когато е предприето голямо крепостно строителство по Черноморието от императорите Анастасий и Юстиниан Велики вероятно до превземането на града от турците през 1453 година. Т.е. съоръжението има около 1000-годишен живот.

Фокус: Бил ли е обектът разкопаван някога?
Божидар Димитров: Изглежда, че все пак някога е било разкопавано, тъй като помещенията показват поне частично следи от разкопки. За съжаление, това не е станало в последните 50 – 60 години, тъй като нито един от сега действащите археолози, включително и моя милост, които вече сме хора на възраст, не си спомняме за извършвани там разкопки. Созопол обаче е разкопаван веднага след Освобождението и това е малко известен факт – от чуждестранните консули в Бургас. Веднага след Освобождението не сме имали закони, нито сме обръщали внимание на културно-историческото наследство. И чужди консули, по препоръка на големите музеи, са извършвали дългогодишни разкопки в Созопол преди да бъдат спрени от българското правителство. Знаят се имената им, това е френският консул Бегранд, руският консул Шаховски, гръцкият консул Гофас и неизвестен по име германски консул. Материалите от техните разкопки в стария град и околностите му в момента се намират в големи световни музеи – Пергамон Музеум в Берлин, Лувъра в Париж, Ермитажа в Петербург. Гръцките вероятно са в Атинския национален музей. За съжаление само френският консул е оставил записки, които са публикувани, и от които си личи къде е копал и какви материали е намерил. Той не е копал в стария град, а в околностите на Созопол, некрополите на града и по хълмовете над града, където е разкопавал тракийски могили. Вероятно някой от другите консули е извършил там разкопки, тъй като сред созополчани няма спомен – кога е копано там. Най-вероятно е по това време, а може би и през 1946 – 1949 година, когато в Созопол са предприети мащабни разкопки, но и тогава малко от откритото е публикувано. Във всеки случай, до средата на `60-те години на ХХ век мястото е било доста добре запълнено с боклуци, от които стърчаха малки развалини и аз бях помолил да ги разчистят с оглед на бъдещото възстановяване на крепостните стени на Созопол. Но ето че добрият случай ни поднесе нещо повече от тънката линия на крепостните стени – поднесе ни един вътрешен замък, който пак е опрян до крепостните стени, но е усилен допълнително с огромни бойни кули с интересна и несрещана в Созопол фортификация.

Фокус: Какво ще се случи в бъдеще с този обект - Крепостта на господаря?
Божидар Димитров: На този обект първо трябва да се направят археологически разкопки, тъй като неизвестните копачи в миналото не са изкопали целия обект и за щастие имат достатъчен терен – близо няколко декара, който трябва да се проучи. Най-вероятно ще предизвикаме археологически разкопки. След това – задължително трябва да се реставрира, тъй като може да стане един от главните културно-исторически паметници в Созопол, тъй като е разположен на много хубаво място. Възстановеният замък ще се вижда добре и от морето, и от сушата (до там води главната улица на града, която е любимо място за разходка). Досега картината, която се разкрива оттам, беше главно природна – морето на целия бургаски залив, нос Емине, полуострова и т.н. Предполагам, че ще се намерят пари в бъдеще. Щастлива година е – подобен Каструм Домини излезе и на Трапезица тази година. Той също е укрепен замък, изграден вътре в крепостни стени, територия на столичната крепост. Подобен излиза и в Созопол. Има още две оцелели подобни крепости, те са разположени обаче на самата гранична бразда. Подобен замък е оцелял в село Маточина, на няколкостотин метра от турската граница, както и крепостта Белградец, Ивайловградско. Там е запазен замъкът до втория етаж, който е на терен, заграден от крепостна стена. За съжаление те са трудно достъпни за масовия турист, тъй като се намират в гранична зона. Предимства на Созопол, а и на Трапезица, е, че са в самия град. Скоро ще има и магистрала „Тракия” до Бургас, Бургас – Созопол ще има и магистрала. Не случайно Созопол е един от обектите, избрани за бъдещото развитие на културно-историческия туризъм. На бъдещите реставратори ние поднасяме още един великолепен обект – освен крепостните стени, манастирите на остров Свети Иван и Свети Кирик, поднасяме и един укрепен замък – един Castrum Domini.

Няма коментари:

Публикуване на коментар