събота, 15 януари 2011 г.

Най-старият слънчев календар в Европа

kurier.bg
Най-старият слънчев календар в Европа се намира на територията на България. Той е бил създаден преди около пет хиляди години...
Най-старият слънчев календар в Европа се намира на територията на България. Той е бил създаден преди около пет хиляди години, твърди археологът Тодор Стойчев от БАН. Уникалният паметник е разположен на около 300 метра във вътрешността на пещерата Магура.

Самата пещера е природна забележителност и е в списъка на стоте туристически обекта в страната. Разхождайки се из част от трасетата на галериите й туристите могат да видят различни образци от скали, сталактити и сталагмити, да проследят невидими на повърхността геопроцеси.
По-интересен обаче е фактът, че на практика пещерата представлява една праисторическа библиотека с все още неразчетени информационни масиви. По стените й има над 700 рисунки – човешки фигури, животни, карти на звездното небе. Най-старият предшественик на графитите е на 9500 години.

Според теорията, която поддържа Стойчев, в дълбока древност на върха на пещерния хълм е имало слънчева обсерватория, а в недрата й – праисторическо селище. Мястото е позволявало да се наблюдават звездите и движението на небесните тела.

Древните обитатели на Магурата са съставили точен слънчев календар, по който времето и смяната на сезоните могат да се отчитат и днес. Началото на всяка година, разделена на 366 дни, е било в деня на пролетното равноденствие, 21 март.

Следващите важни точки са 8 май – времето на мистериите, 15 август – времето на големия лов, 23 септември – времето на есенното равноденствие. Календарът представя всички тези моменти във формата на фриз от знаци и рисунки по стените на една от галериите, наречена Светилището.

Анализът на рисунките поражда хипотезата, че образецът на този календар най-вероятно има началото си в Египет или Месопотамия. Той обаче е изцяло съобразен с особеностите на нашите географски ширини. Налице са свидетелства за култ към Слънцето, което единствено от всички небесни тела е изобразявано по-едро и с човешко лице.
Култ е имало и към жената. Особено любопитни са сцените, изобразяващи празника на плодовитостта на 8 май: по характеристиките си той вероятно е бил по-ранен с 2700 години от известните гръцки мистерии в Елевзина. Ядро на празника са ритуалните танци и поемането на дяволска гъба (стимулатор на халюцинации).

От гъбата можели да вземат само членовете на висшите касти – жреци, вождове, военачалници, творци. Храмовите ритуали включвали танци, извисяване на духа и постигане на състояния, в които става възможно общуване с небето. Участъкът от пещерната стена, изобразяващ тези моменти, включва рисунки на вълшебната гъба, женски и мъжки фигури.

Освен древния чертеж, по който се измервало времето и се припомняли съответните занимания във всеки негов отрязък, скалните рисунки съхраняват дълго трупана информация, записвана с квадратчета и зигзагообразни линии, за различни наблюдения в слънчевата обсерватория.

Има много следи, доказващи, че мястото е било своеобразна информационна банка и културен център за цяла Югоизточна Европа, твърди Тодор Стойчев.

Няма коментари:

Публикуване на коментар