понеделник, 14 февруари 2011 г.

Доц. Людмил Вагалински: Археологията доста избързва пред възможностите на държавата да реставрира и консервира

14 февруари 2011 | 16:34 | Агенция "Фокус"
По повод четвърта национална археологическа изложба „Българска археология 2010”, която се открива в Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН, съвпадаща и с Деня на археолога – 14 февруари, Агенция “Фокус” разговаря с доц. д-р Людмил Вагалински – директор на музея.

Фокус: Доц. Вагалински, разкажете повече за изложбата „Българска археология 2010”?
Людмил Вагалински: Изложбата се провежда за четвърти път в залите на Националния археологически музей. Тя е посветена на археологическите открития през предходния сезон, в случая Българска археология 2010 г. Организирана е от НАИМ и затова е в нашия музей, но я правим с помощта на наши колеги от цялата страна. Това са около 27 музея. Представени са около 50 археологически обекта, което е около една пета от проучените археологически обекти през 2010 г. Това е една добра представителна извадка, представени са интересни и много атрактивни неща – и като наука, и за по-широка публика. Целта е да покажем какво правят българските археолози, и то много своевременно, тъй като разкопките траят почти до края на годината. Въпреки трудностите, с помощта на нашите колеги, успяваме да я открием за Деня на археолога – 14 февруари. Трябва да благодарим за помощта на Българска народна банка, която за пореден път ни помага за превоза срещу много скромно финансово участие от наша страна. Много по-безопасно е с техните коли. Министерството на културата също ни помогна с логистиката. Що се отнася до това, което може да се види, представени са интересни находки от обекти, които покриват цялата хронология – като се започне от Палеолита и се стигне до Средновековието на Първа и Втора българска държава.

Всички неща са интересни като обекти – има от Палеолита интересни резултати от пещерата Козарника, Белоградчишко. Там копае българо-френски екип зората на човечеството.

От Късната праистория – като започнем VI, V, IV, III, II хилядолетие пр. Хр., има няколко интересни обекта. Един от тях е Провадия, солницата – една селищна могила, където е доказан най-ранният солодобив в Европа, и то за онова време в достатъчно огромни количества. Тя не се проучва за първи път, но при нея има интересни резултати. Слизайки надолу във времето, I хилядолетие пр. Хр., което се свърза основно с тракийските царства, с многобройните тракийски племена, в района на чирпанските възвишения колектив от НАИМ успя да регистрира вероятно един много траен тракийски династичен дом, който съществува от втората половина на I хилядолетие пр. Хр. до Римската епоха, 4 в. след н.е. Там бяха проучени селище и богати могилни погребения, част от тях ограбени от иманяри. Въпреки това, има каква информация да се добави, както и интересни накити.

От Римската епоха се сещам за едно селище, което беше проучено през есента край Малко Търново, на самата Резовска река. Разкопките бяха геройски финансирани от община Малко Търново. Никога не е копано там, за първи път беше проучвано това селище и укрепено. Има интересна информация за периода I в пр. Хр. - I в сл. Хр. – тези смутни години, когато Тракия постепенно е покорявана от Римската държава. Беше намерена много интересна монета на Садала II. Само пет такива са известни в света, много са редки и за първи път една се намира от археолози. Селището е опожарявано, допълнително укрепвано през Късната античност – един много интересен обект на много красиво място.

Продължават проучванията в римския легионерски лагер Нове на Дунав. Там работят българи и поляци много успешно, имат интересни резултати, които могат да се видят.

В Аполония – Понтика, Некропола в днешен Созопол, където резултатите са отпреди новата ера – също много атрактивни находки.

За Средновековието на Трапезица се проучва с помощта и финансирането на Министерството на културата укрепителната система. Вече може да се твърди, че тя е създадена в началото на Второто българско царство, а не в последните години от византийското владичество и това не е от патриотизъм а от хронология. Там има много находки, не само архитектура и укрепления, но и жилищни сгради, и църкви, монети, накити – много интересна информация за периода края на 12-13-14 век беше добита от колегите. Там копаят колеги от нашата институция, както и от Историческия музей във Велико Търново.

Много интересен обект е крепостта Кастрици, която се намира край Варна. Тя се проучва от колеги от Варненския археологически музей. Намира се в правителствената резиденция в Евксиноград и поради тази причина там иманярите не са успели да пипнат. Така разбираме колко много губим, тъй като колегите всеки сезон вадят изключително интересни находки, благодарение на това, че е била резиденция. За съжаление, не такава е ситуацията в останалата част на страната. Тази крепост съществува през 5-6 век, изгорена е в началото на 7 век от авари славяни и после е възобновена в края на 12 век и продължава през 13-14 век. Открити са монети, накити, интересни данни за начина на живот на хората – доста богати жилища, фортификацията е много сериозна. Те бранят и част от варненското пристанище с тази крепост.

Отново на морето имаме интересни резултати. В град Бяла вече втори сезон работят колеги от Варненския археологически музей със силната подкрепа на местната община. Там има една късноантична крепост, 5-6 век. Колегите са успели да отрият една цяла олтарна маса.

Въпреки трудностите, археологическата гилдия и тази година се справи, благодарение на подкрепата на държавата и на местната власт, както и на това, че беше организирана и дисциплинирана и себеотдаваща се. Превърна се в традиция тази изложба, правим я за четвърти път. Най-важното е да успеем да удържим, защото в България много лесно се отказваме от традициите си – започваме и не успяваме, не сме добри маратонци. Радвам се, че този път успяхме, надявам се догодина да имаме още по-добри резултати и музеите да бъдат пълни с посетители, защото го правим за хората, без тях няма смисъл.

Фокус: Какви тенденции забелязвате в България по отношение на археологическите проучвания? Какви са очакванията ви за археологическия сезон?
Людмил Вагалински: Тенденцията, която наблюдаваме в последните пет години, в нашата институция правим една статистика на английски език за проучванията в цялата страна, бидейки методически център по археология за страната. На основата на тази статистика и годишните отчети, които се провеждат задължително всяка година, мога да очертая тенденции. Най-сериозното е, че спасителните разкопки все по-сигурно изместват планираните разкопки. Първите са обусловени от някакви по-необичайни обстоятелства. В случая това са мащабни инфраструктурни проекти главно от държавата, разбира се има и от частни инвеститори. Планираните са тези, които са за решаване на определени научни задачи, за обучаване на студенти. Техният дял намалява, защото финансирането е кът. Тези инфраструктурни спасителни проучвания по магистрали, газ трасета, ето сега предстои „Набуко”, за „Булгартрансгаз” имаме различни договорености, метрото, за което много усилено работеше наш екип. Излязоха много интересни резултати за римска и късноантична Сердика. Акцентът се измества и това създава по-различни нагласи в археолозите. Първо, нещата са по-екстремни, трябва да се работи по-бързо и организирано. Често пъти почти се дублират някои задачи, което създава излишно напрежение. Това също е една тенденция, която се надявам да преодоляваме – да се оправдават с нас и да ни използват като оправдание за своето лошо планиране или закъсняло инвестиране или не добре свършена работа.

За магистрала „Струма” например толкова много слушам, че ще бъде готова едва ли не всеки момент. Ние сме дали своите план-сметки още през 2008 г. Там има обекти не само на НАИМ, но и на музеите в Благоевград, Сандански, Перник. Едва в края на миналата година бяха преведени пари за разкопки на три музея, на останалите не са. Не това е тревожното, а че не са отчуждени земите на хората, които са засегнати, собственици на земи от трасето на магистралата, нито са обезщетени за реколтата, а това е работа на инвеститора. Ние не можем да започнем разкопки според Закона за културното наследство, ако не е осигурено съгласието на собственика на земята, а някои обекти трябва да се проучват по шест месеца. Недоумявам какво ще правим с магистралата и защо това не се прави от 2008 г. насам.

Фокус: Как влияят големите инфраструктурни обекти на разкопките?
Людмил Вагалински: От една страна ние започване да финтираме все повече към такива инфарктни срокове. Те са залагани от неразделния такт, с който се движи държавната машина и администрация. В случая притеснителното е, че собствениците не са обезщетени и не може да се започне работата. В един момент започват да се оправдават с археологията, не че ние сме безгрешни – можем да бъдем по-организирани и дисциплинирани. От друга страна тези инфраструктурни обекти са огромен шанс за българската археология, защото благодарение на тях може да се проучат много обекти с едно сравнително добро финансиране, натрупва се много информация за историята на нашите земи – такава, каквато не бихме могли да получим по друг начин. Ако тази тенденция продължава с такива темпове и измести плановите ни разкопки, това ще бъде притеснително.

Фокус: Да разбирам, че обвиняват археологията заради забавянето на магистралите?
Людмил Вагалински: Много често може да се чуят такива оправдания, че археолозите се мотаят, какви са тези археолози. Имаше периоди преди повече от 3-4 години, когато им беше трудно да свикнат, че дори трябва да се съобразяват с културно наследство. След това властите започнаха да се съобразяват, все по-добре работим, но има още много какво да се желае. Другият проблем е, че и в държавната администрация, и при частните инвеститори има нагласа – да се мъчат да осигуряват изпълнението на археологическите проучвания на колкото се може по-ниски цени и нехаят за това, че има някакви стандарти. Все пак ние правим наука и това струва средства. Чуват се непрекъснато идеи, че трябва да се провеждат търгове за археологически проучвания, опитват се включително държавни институции да правят такива, например за пречиствателната станция в Търговище при положение, че в България археологията е само държавна и няма как да се провеждат търгове, освен това те не важат за научни изследвания. Парадоксалните въпроси от големи институции – „Вие наука ли сте всъщност?”. Всичко това са скрити намерения, ако може да се работи на дъмпинг цени, за да могат инвеститорите да са доволни и да се съсипе културното наследство. Това е проблем, който все още не е решен. Тези опити за съжаление няма да престанат, но и министерствата са притискани. Губим страшно време, губят се срокове, след което ни се обяснява, че трябва да направим всичко за вчера. Ние също имаме графици и технологично време.

Дадох примера за пречиствателната станция, защото те са я бавили, от 2009 г. все нещо се случваше, а вътре не бяха включени преценки за археология, а това е огромна селищна могила и всички я знаят. След това почнаха „По-бързо, ако може, имаме сключен договор” и накрая получаваме 19 000 лв. по-малко. Държавните институции ще стигнат до съд накрая, защото не са направили сметката на тези европейски пари, сега се чудят откъде да се вземат и се опитват да ги вземат от нас. Имаме такива неприятности и е тъжно, когато те идват от държавна институция. Все още държавните институции не са се научили, че когато приемат някакво инвестиционно намерение, трябва да се обърнат към най-близкия музей и да попитат: „Имам инвестиционно намерение. На тази територия има ли археологически паметник?”, а те започват да работят, нещо изскача и тогава става разправията – дали са го разрушили, не били предвидили пари и започват срамни пазарлъци.

Сещам се за един спор преди няколко години на АМ „Тракия” пред Стара Загора, на 12 км западно от нея – на 100 м от магистралата сме проучили, но не в нейния сервитут, една римска вила от 4 в., прекрасно запазена, целият план се чете, но просто трябва да бъде експонирана на място. Археолозите се борим, уведомихме Националния институт за паметниците на културата, викахме техните шефове, депутати, кметове. Ставаше въпрос за 5 или 10 хил. лв. Това е римска вила от 4 в., щяха да спират там, можеше да се организира нещо и хората да гледат поне от колите, но те не пожелаха. Засипаха я наполовина, другата тежки машини я поразрушиха. Един шотландец, който е от фирма, контролираща качеството на изпълнение на автомагистралата, ми каза: „Тук съм от 3-4 години, но бях забравил, че вие българите спорите помежду си за милиони, но като стане въпрос за няколко хиляди, се хващате за косите”. Това е тъжният извод.

Фокус: Как стои въпросът с разкопките и след това реставрацията и консервацията на обектите?
Людмил Вагалински: Това е тежка тема. Факт е, че археологията доста избързва пред възможностите на държавата да реставрира и консервира. Сега вече са наложени темповете на инфраструктурните проекти. Там, където трябва да се строи, доста скочиха разкопките. За всеки обект са предвидени такива средства. Друг е въпросът – доколко нашите лаборатории могат да успеят, не са толкова много специалистите, доколко архитектите могат да успеят.
„Трапезица” хубаво се проучва и държавата се нае да намери средства за експонирането на разкритите градежи, защото иначе няма смисъл – те се унищожават. Има една благоприятна тенденция – обръща се все по-голямо внимание върху този момент заради културния туризъм, продукта, който трябва да се създава, за да се носят пари на държавата от туризма. Имаме все по-благоприятни отношения с Националния институт за опазване на движимите културни паметници, бившето НИПК.

По отношение на метрото – имахме разправии с ръководителя на метрополитена инж. Братоев, докато в един момент се стиковаме и заработим нормално, защото метрото е важно, но е важно да се експонира това, което е там, защото то не може да се купи от магазина. Трябва да се работи в синхрон – разкриване, реставрация и консервация и да има време. Но това означава, че когато строителите изготвят плановете си, те трябва да се съобразят с това, предварително да искат информация от археолозите, да включат технологично време, а не винаги да ни поставят пред свършен факт: „Няма време, има спешни срокове, губим пари, спасете България”. Опитите да ни използват за изтривалка не са един и два.

Съответните органи имат какво да правят. Типичен пример е храм Кибела в Балчик, който беше запазен почти изцяло, неопожарен, отгоре засипан от свличане на земни маси, съществува от близо 4 в., изключително известно светилище в рамките на тогавашния гръко-римски свят, след като около 300 г. император Ликиний е направил северна статуя на Кибела – с много епиграфски надписи, над 20 надписа за тези стотици години съвременна история, при това на морето, на морския бряг. Държавата не можа да намери начин – да плати, да откупи и да запази по-бързо този храм, да го възроди. Сега се старае, разбираме, че парцелът е купен от известен наш колекционер, който вероятно ще има други претенции. Ако беше някаква друга страна, това досега щеше да стане един продукт. Румънците са чули за него и дойдоха да видят какво се е случило – ахкат и цъкат с език. Находките са съхранени – изключително ценни надписи, статуи. Това е едно малко парченце, не е нещо огромно, за да го консервираш кой знае колко. Не намерихме сили и средства, а сега там щеше да има поток от туристи.

Те край морето искат да видят повече различни неща, а не да се забиват всички в баровете, както се твърди. Напоследък има много положителна тенденция – обръща се много сериозно внимание на реставрацията, експонирането, консервирането на археологическите обекти. Създаването на един продукт, и то не обектът сам за себе си, а в една верига, например целите Източни Родопи, Южното Черноморие и т.н. Тогава вече става един качествен продукт. Има положителни тенденции, но става бавно.

Фокус: Знаете ли колко археолози са разследвани за трафик на културни ценности?
Людмил Вагалински: Не знам нито един археолог да е разследван за трафик на културни ценности. Знам за нумизмати – хора, които се занимават с монети, и които са разследвани, но не знам за нито един осъден.

Фокус: Защо Денят на археолога се отбелязва на 14 февруари?
Людмил Вагалински: Колегите от предишни поколения са го избрали и го правят вече 40 години, заради Трифон Зарезан. Това вече се е превърнало в традиция.

Бих искал да честитя празника на всички колеги археолози и на свързаните с археологията.
Аделина ГЕОРГИЕВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар