Американски астрономи разкриха, че така наречените планети-сираци, изхвърлени от планетарните системи в междузвездното пространство благодарение на по-масивните си посестрими, вероятно са подходящи за възникването на живот. Когато планетарните системи се формират, някои планети могат да излязат в хиперболична орбита, която не е свързана с гравитационното поле на звездата, под въздействието на газови гиганти като Юпитер. Според астрофизиците от университета "Корнел" такива хипотетични тела, движещи се по орбита около центъра на галактиките, могат да приютяват по-особени условия, предаде "РИА Новости".
Според изчисленията, кандидати за планети-сираци вероятно има и в нашата Слънчева система. Дори днес е известен един такъв пример - откритото през 2005 г. кафяво джудже Cha 110913 от съзвездието Хамелеон, което се намира на около 163 светлинни години от Земята. Формално то се категоризира като звезда, макар че масата му е осем пъти тази на Юпитер, което е много по-малко дори от тези на наскоро откритите екзопланети.
За основен критерий за условия, даващи възможност за възникването на живот на планетите, се смята наличието на течна вода на повърхността. През 1999 г. Дейвид Стивънсън от Калифортийския технологичен институт изчисли, че ако на планетата има водородна атмосфера с достатъчно силно налягане, парниковият ефект там ще стане толкова голям, че температурата на повърхността ще позволи съществуването на течна вода.
Възможно е и водата да се крие в океани, запечатани под дебели слоеве лед и пластове метанова атмосфера. Учените смятат, че такъв океан - а може би и някаква форма на живот - има на спътника на Юпитер Европа.
Експертите решили да разберат възможно ли е такъв океан да има и на планетите-сираци и какви трябва да бъдат те, за да запазят водата си без наличието на външен енергоизточник като Слънцето.
Според изчисленията, масата им в такъв случай трябва да бъде над 3,5 пъти тази на Земята. Ако в нея обаче има висок процент вода и съществува атмосфера с високо налягане, то планетата може да е само на 0,3 от земната маса. Според данните на учените, такава планета може да бъде засечена от Земята с помощта на съществуващите технологии, ако се появи на разстояние под 1000 астрономически единици (средни радиуси на земната орбита) или на 0,01 светлинни години от нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар